Всичко започна с поканата на наши приятели да посетим Оман, тази красива и екзотична страна, като използваме за база Абу Даби. Там към момента работи и живее тяхната дъщеря. Планирахме го за първите дни на Новата година (2024). Една промяна в разписанието на Уизеър ни изпрати в Арабските емирства няколко дни по-рано. Така пътуването започна със забавно посрещане на Новата година в Абу Даби. Запознахме се с интересни хора и това направи Новогодишната нощ още по-вълнуваща.
И в първия ден на Новата година ние бяхме готови за същинското приключение – Оман! След като пристигнахме в Мускат, столицата, най-напред се сдобихме с  местна сим карта за интернет, след което взехме предварително резервирания автомобил. И ето ни напред, на път към планината във вътрешността на страната. Оставяме морето и столицата Мускат за „десерт“. Ах, колко чудесно е да сме отново на път!

В сравнение с повечето страни в Арабския залив Оман се отличава не само със запазената си природа и автентично културно наследство, но и с това, че са прегърнали технологичното развитие по един разумен начин. Неговата разнообразна география включва плажове, планини, пясъчни дюни и каньони, предлагайки пътуване през древни търговски маршрути и фотогенични местности. Това, което го прави удивително място за пътешествия е грижата за културното наследство и природата, които са ключов елемент при модернизацията на Оман.

Оман има субтропичен пустинен климат. В крайбрежния район на север зимата е мека, с около 20-25°C, а лятото е горещо с температури над 40°C. Влажността остава висока през цялата година. В планините зимите са прохладни, температурите могат да паднат под 0°C, а лятото е влажно и топло с около 30°C. Вътрешността се състои от много сухи пустинни райони, където температурата може да достигне 50°C през летните месеци. На юг зимите са приятно топли около 20-28°C, докато летата са горещи.

Първия град, в който спираме за кратка почивка е Ал Рустак. Намира се в подножието на планината Ал Хаджар. Освен с минералната си вода, градът също е известен с пазара си, където местните жители и посетители могат да открият разнообразие от местни продукти и ръчно изработени стоки. Купуваме прясна риба тон, свежа като утринна роса, която вечерта приготвяме на скара. Подготвени сме с разнообразно къмпинг оборудване и нямаме търпение да прекараме няколко нощи на открито. Оман е чудесно място за бивакуване сред природата. Това не само че не е забранено, а напротив, местните хора прекарват голяма част от свободното си време със семействата си навън в планините, пустините и най-вече край морето.

От Ал Рустак навлизаме в планината, като следваме пътя по долината Вади Бани Ауф. Макар че планинската част е само 70 км, преминаването му отнема около четири часа. Това е панорамен черен път, който предлага едни от най-красивите гледки в Оман. Минава покрай отдалечени планински села, дълбоки каньони (на 43-тия км е входът на т.н. Змийски каньон, популярна дестинация за каньонинг) и достига най-високата точка (около 2000 м), в която пътят пресича планинската верига. Добре е колата да бъде с двойно предаване (4Х4) заради стръмните участъци. От южната страна се спускаме по асфалтиран път до Бахла, където посещаваме запазения Бахла Форт. Нощуваме на открито, където превръщаме вечерта в пътешественическо гурме изживяване – прясна риба със зеленчуци на скара.

На другия ден се насочваме към Джебел Шамс. Това е най-високата планина в Оман и в целия Арабски полуостров. Нейната височина достига около 3,004 метра. Името „Джебел Шамс“ на арабски език означава „планина на слънцето“. Тя се намира в Северната част на планинската верига Ал Хаджар. Тази планина е популярно туристическо място за екскурзии и приключения, като предлага възможности за преходи, катерене и наслаждаване на великолепните гледки от върха.
Най-високата планина на Оман е известна не само с върховете си, но и с драматичните гледки към дълбоката долина Вади Гул, която прорязва планината. Долината Вади Гул, с отвесните си стени, е наричана още Гранд Каньона на Арабия заради дълбочината си от 1000 метра. Решаваме да изминем т.н „Балконски маршрут“. Това е една общо взето хоризонтална разходка по ръба на каньона, „балкона“, до висящото селище Сап Бани Хамис. Отнема ни два часа да стигнем до селището.

Експертите все още не са категорични за какво са били използвани. Дали са били къщи? Храмове? Древни текстове дават описания на търговски пътища, които са свързвали древен Оман с Месопотамия, Иран и Индия. Може би са били центрове на търговия? Само можем да гадаем. Целият този археологически рай е защитен от Юнеско.

Оман ни отвежда на пътешествие не само в пространството, но и назад във времето. Над 50 000 каменни кули са се извисявали някога на Оманския полуостров, много от които могат да се видят и днес. Тези древни чудеса могат да се видят в три добре запазени комплекса: Бат, Ал-Хутм и Ал-Айн. Ние се отправяме към Ал-Айн. Това е един истински урок по история, но вместо да се ровим в учебниците, се разхождаме сред каменни структури от III хилядолетие пр.н.е. Пейзажът тук е фантастичен: на един хълм са наредени монументални каменни кули, които се издигат на височина няколко метра, а за фон зад тях са отвесите на върха Джебел Мишт (най-стръмната стена на Арабския полуостров и магнит за катерачите). Тези „кошери“ както ги наричат Оманците са като древни пъзели.

На другия ден бяхме планирали една спокойна разходка из старото село с кирпичени къщи Мисфат. Но, промяна в плановете! Разбираме, че пазара на животни в Нижва се провежда рано сутрин (започва в 6 ч) всеки петък и решаваме да „отскочим“ до Нижва (около 100км). Ако не беше задръстен центърът от многото коли дошли от съседните села за пазара, почти щяхме да сме навреме за началото. Реално това си е търг с наддаване, на който се продават домашни животни като кози, овце, крави и камили. В кръг дефилират стопаните с животинките, а купувачите се надвикват и наддават. Хората са много мили и макар да си вършат работата, а ние с апаратите да им пречим, ни отстъпват място, за да виждаме по-добре.

С над повече от 8 милиона финикови палми в Оман, е чудно как това повсеместно разпространено  дърво не е намерило място в националния им герб. Всъщност палмите надхвърлят броя на Оманците, като съотношението им е 4 към 1. Годишното производство на фурми надхвърля 150.000 тона и това ги прави най-важната култура, отглеждана в Оман. С дългите си горещи лета и умерени зими със спорадични превалявания, очевидно, че Оманският климат пасва идеално на растежа на палмите. Отглеждат се над 40 вида фурми за продажба. Обикновено се берат когато са напълно зрели, сладки и черни. Това става след месец юли до декември. Тъй като имат високо съдържание на захар (от 40% до 60%), те се съхраняват лесно, защото захарта спира развитието на бактерии. В миналото горещият сок от сварени фурми се е използвал за защита на крепости и замъци, като е бил изливан върху главите на нежеланите нападатели. От хранителна гледна точка фурмите са феноменални: съдържат голямо количество протеини, витамини, минерални соли, калций, желязо и въглехидрати.

След обяд се върнахме до селото Мисфат и си продължихме планираните разходки. Виждали сме много планински села, но тук любопитството ни води за да разберем как оцеляват хората в тези голи скали. Мисфат Ал Абрийн отдалеч хваща око с буйната зеленина около него. Заселниците преди 300 години са изгради къщите си с камъни, които слепили с кал. След това са терасирали градините си и са приложили в пълна сила фалажната система. Използвали са звездите, за да отбелязват времето, необходимо за поливане на всеки парцел. Когато му изтече времето на даден парцел, просто се запушва дупката, от която идва водата от фалажа. Приказна разходка е обиколката между остарелите къщи, някои напуснати, други стегнати за да посрещат туристи. Изоставени или не, всяка врата на оградата е цветно декорирана. Но още по-приятна е разходката между терасите оградени с водните канали и под сянката на палми, манго, банани, папая и нарове, които хората отглеждат за своето съществуване.

Направихме си къмпинг в близост до селцето Биркат Ал Муз. Закътано между равнината и планината, то е вратата за платото Саик в масива Джебел Ал Ахдар, към което сме се насочили на следващия ден. Стари къщи, изградени от тухли от кал, се издигат над плантациите с банани и палми, а градините са заобиколени от фалажи, някои от които са издигнати във въздуха на римския принцип на акведуктите.

Фалаж е арабската дума за канал, който се използва за напояване на палмови плантации и ниви. В множествено число фалаж е афлаж. Тези канали са дълги километри и водят водата от източника до плантациите край ферми и села. Обикновено тези канали в началото са подземни след което излизат над земята и следват очертанията на долината. Първоначално са били изкопавани в скалата. Има строго разпределение на водата, за да се използва максимално ценната течност. Най-напред е водата за пиене и обикновено наблизо има джамия. След това водата се използва за миене и къпане, като се правят отделни малки басейнчета за мъже и жени. Накрая фалажът достига нивите. И тук има разпределение на водата според големината на парцела. В миналото времето за напояване на даден парцел се е измервало със слънчеви часовници. След като напои даден парцел, водата се отклонява към следващия. Използват се камъни, парцали или кал за запушване на отвора във фалажа и водата се насочва към  друг парцел. В днешно време около 70% от водата в Оман се пренася от фалажната система (над 900 милиона куб.м) Водоносни пластове дълбоко в планината съдържат изненадващо количество вода, позволявайки на изворите и поточетата да текат месеци след последния дъжд.

Платото Саик е едно от най-хладните места в Оман, където температурите са поносими през лятото. Това позволява да се отглеждат овощни дървета и известната „оманска роза“. Туристическите пътеки минават през терасирани ферми и градини, през дълбоки долини и красиви села, с къщи от камък и кал.
Шофиране до Платото Саик: Въпреки че наскоро е изграден широк асфалтов път до това високо място в планината, все още има пропускателен пункт, където спират автомобилите и проверяват документите на колата и искат да се убедят, че разполагате с добър автомобил с двойно предаване (4Х4). По продължение на пътя са изградени много отбивки, за да се насладят на гледката и шофьорите.

Крепостите, изградени от камък или тухли от пръст, са стотици на брой и са навсякъде в Оман. Независимо дали по крайбрежието, в планините или вътрешността на страната, вероятността да се видят е голяма. Всяка от тях има своята история за миналото на Оман. Правителството се грижи за това историческо богатство и повечето от тях са или възстановени или в процес на възстановяване, макар и понякога в разрез с мнението на археолозите, които предпочитат да ги запазят в първоначалното им състояние. Изграждани главно с отбранителна цел, крепостите са служели също и като място за събиране с политически и социални дейности. Това обяснява защо зад грубите им стените понякога е възможно да се крие богат интериор, напомнящ на дворцов лукс.

Следва продължение…  Оман II – Пустиня и море