Следващата атракция по пътя към морето са пясъците Уахиба (Ramlar al Wahiba). Това е едно море от фин червен пясък. Пустиня, такава както винаги сме си представяли пустинята: високи дюни, в дълги редици една до друга като морски вълни на развълнувано море. Едно безлюдно място, като изключим тук там туристически къмпинги и временните постройки на бедуините. В началото се виждат следите на джиповете, с които идват търсачите на силни усещания да изпробват уменията си да карат в пясъка. Но колкото по-навътре се отива, толкова по-пусто и девствено става. От своя страна редиците на дюните са толкова високи, на места по 100 м, че могат да бъдат видяни с Google Earth. Вятърът ги е подредил в посока север-юг, и което е още по-впечатляващо, ги измества с метри всяка година. Това е и причината да няма изграден път тук. Пресичането на пустинята е възможно с високопроходима кола в падините между редиците на дюните. Туристическите къмпинги предлагат различни дейности като разходки с джипове и трекинг турове с гайд. Бедуините отглеждат животните си основно в покрайнините на пустинята, където расте Гаф дървото (наречено още “дървото на живота” ) и осигурява нужната сянка и дърва за огрев.

Казваме „довиждане“ на вътрешността на Оман и се насочваме на изток към Арабско море. Първата среща с морския бряг е при рибарското селце Ал Ашхара. Районът е запазил своя провинциален чар, въпреки модернизацията, която полека го преобразява с построяването на крайбрежната магистрала до Мускат през 2008 г. Насочваме се към резервата Раз ал Джинс, един плаж, който е известен с големите зелени костенурки, които излизат от морето за да снасят яйцата си на пясъка. Разбираме, че януари не е сезонът за наблюдения на костенурките, но за компенсация посещаваме добре организирания посетителски център, който дава много информация за тези морски обитатели.

Докато вечеряхме за поредна вечер изпечената на скарата риба, имахме посещение от двама местни жители, които в знак на добронамереност донесоха кани с кафе и чай. Говорихме си надълго кой как живее, как е живота в Оман. По някое време към нас се присъедини и една млада датчанка, която от няколко месеца пътува сама с кола из Оман. Спи на походно легло, което разтяга на метри от колата. Обясни ни, че така е изкарала и в планината и до морето, като на десетина дни пазарува от някое селце. Очевидно Оман трябва да е много сигурна държава, след като една млада жена спи навън необезпокоявана толкова нощи. Единият от оманците ни предложи да изключим всички светлини и ни показа нещо невероятно – фосфорициращия планктон в морето, който през нощта придобиваше облик на звездно небе. Опитахме се да го заснемем, но в тази магия от тъмнина и светлина, камерите ни не можеха да се справят. Някои моменти просто трябва да се запазят в сърцата, нали?

Костенурките са буквално едно чудо на морето, защото са останали непроменени приблизително 90 мил години. Пет от познатите седем вида морски костенурки се срещат във водите около Оман и снасят яйцата си на неговите брегове. Преобладава видът на зелените костенурки, като приблизително се изчислява, че 20.000 женски мътят яйцата си от май до ноември на повече от 275 плажа на Оман. Веднъж на две до четири години, една женска костенурка снася по 200 до 360 яйца. За съжаление процентът на оцелелите малки е плачевен, само две или три процента от тях успяват да оцелеят до пълнолетие. Както сьомгата, костенурките се завръщат да снесат на точно същото място, където са се родили. И въпреки че се излюпват по различно време, малките бебета (дълги до 5 см) се появяват заедно над пясъка и като се водят от светлината на пълнолунието, тръгват към морето.

Любопитен факт е, че топлината на пясъка по време на осмата седмица от инкубационния период определя пола на костенурките. Температури от 26 до 28 градуса благоприятстват мъжкия пол, докато 30 до 34 са идеални за женския. С повишаването на средните годишни температури, става ясно, че женските видове костенурки ще „превземат“ моретата. Хранят се предимно с водорасли и достигат пълнолетие на 20 години. Женските плуват до Сомалия и Индия в търсене на храна, разстояния до 3000 километра. Това показва, че са изумително пъргави за техните 150 кг и големи размери до към един метър. Наблюденията се правят през нощта и правилото е да не се използва никаква светлина, защото дезориентира малките и плаши възрастните костенурки. Най-добри снимки стават на изгрев, когато и последната костенурка се връща в морето.

Сур е древно селище на морския бряг в Оман. Той е древен център за производство на лодките „Доу“. Тази дейност започва преди 2000 години и около VII век Сур става известен в целия Арабски свят. Най-голeмите лодки от този тип са 35 метра дълги и могат да пренасят до 500 тона товар. Днес в Сур вече не се произвеждат морски съдове в такъв размер и големина, но все още тази индустрия е важна за града. Правят се предимно рибарски лодки „самбук“. Посещението на един такава работилница дава възможност да се наблюдава как се строи лодка без чертежи и модерни инструменти, а само с умения, предавани от поколение на поколение. В близост до корабостроителницата има морски музей, който дава информация за строежа на морските съдове и морската търговия през вековете, която се е извършвала с помощта на лодките Доу. Те са пътували до всички пристанища на Арабския залив, на Източна Африка, на Индия и даже Китай. През 1980 година британския писател-пътешественик Тим Северин преплува 6000 мили до Китай с лодката Сохар, изградена само от естествени материали и древни технологии. За тези, които се интер4есуват, днес тя е изложена пред Ал Бустан Палас Хотел. В центъра на музея пък е лодката Фатах ал Хир, която е била откупена от Йемен, реставрирана и изложена в музея.

На другия ден продължихме на север по красивия път между морето и планината Източен Хаджар към следващата природна атракция на Оман-живописните каньони Вади Тиви и Вади Шаб.
Вади Тиви: Затягаме коланите, тъй като тръгваме към селцето Мибам. Пътят се вие стръмно нагоре и става все по-тесен. Тук контраста между буйната растителност по долината, където има вода и заобикалящите отвесни скали е поразителен. След 28 км достигаме началната точка на нашата разходка. Паркираме в двора на една къща, поради липса на друго място,  а 15 годишно момче със знаци ни повежда по пътеката към реката. Спускаме се през плантации от палми и банани до син вир сред висящи скали, покрити със зеленина. Съблякохме се по бански за да се изкъпем. Водата беше приятна на температура, нито студена, нито топла и ни подейства освежаващо. Каква наслада, да се къпем на това чаровно място, докато в България температурите са отрицателни! И тук дойде голямата изненада!!! За да продължим разходката си нагоре, трябваше да продължим да плуваме. Нашия „гид“ нарами багажа ни, даде ни знак да плуваме нагоре, а той както подразбрахме „изчезна“ за да ни чака горе на финала. Заплувахме първо по реката, а после през няколко басейна, оградени с прагове от варовикови скали. Тук включихме „техниката“ на лазене по скали и на места с бутане-дърпане стигнахме до басейна с въжето. Там оманския юноша ни чакаше, за да ни помогне да се изкачим на една скала с помощта на въже. И това не беше още края. От скалата видяхме, че има още един басейн, в който се изсипваше страхотен водопад. Заплувахме към него дълго се радвахме на водата. Всъщност ние изминахме/изплувахме една малка част от дългия трекинг маршрут Е34, който свързва Вади Тиви с друг един друг известен каньон Вади Халид.

Вади е арабската дума за речна долина. Обикновено вадитата са пресъхнали и през тях тече вода само при обилни дъждове. Могат да бъдат тесни каньони, малки поточета или широки долини и обикновено са свързани с планината. В действителност едни от най-впечатляващите пейзажи в Оман са местата, където вадито се стеснява и стръмните му стени се издигат стотици метри нагоре от всяка страна. В Оман хората използват водата във вадита за напояване и изграждат стъпаловидни плантации по тяхното продължение. Най-голямо удоволствие е естествено да се потопим в хладните дълбоки басейни със зелено-синя вода. Пътуването по вадитата може да е лесно и достъпно с обикновен автомобил, а други са сериозно предизвикателство даже за оф-роуд автомобили. 

Мускат е столицата и най-големият град на Оман. С модерните си сгради, лъскави хотели и жужащи от хора молове, Мускат е емблемата на съвременен Оман. Разположен е на една ивица суша, дълга около 25 км и успоредна на скалист морски бряг. Освен сравнително новия дворец на султана Ал Алам и Голямата джамия Султан Кабус, най-интересен за разходки е кварталът Мутрах. Тук до пристанището е португалската крепост от 1507 г, свидетел на миналото на Мускат, рибният пазар и може би най-голямата атракция на Мускат, пазарът Мутрах сук.
Мутрах сук е лабиринт от тесни улички с разноцветни малки магазини. Тук се предлагат всякакви опаковки с тамян, етерични масла, сувенири, дрехи, килими и златни бижута. И всичко това под един покрив! Крайбрежният булевард (корниш) е идеално място за разходка или за отдих в някое от многобройните кафенета, от където да се наблюдават преминаващите хора и цялата суета около пристанището.

Оман е страна, която съчетава вълшебството на природата, богатото културно наследство и гостоприемството на местните хора. Пътешествието ни през планините, пустините, крепостите и оазисите и градовете не само разкри великолепието на това екзотично място, но ни даде и възможност да усетим хармонията между традициите и модерния свят. Тук всяко място разказва история – било то древните каменни кули, наследени от хилядолетия, оживените пазари, където традициите се сливат със съвремието, или усамотените села, в които животът продължава в хармония с природата. Това пътешествие беше като урок по история, география и култура, който трудно може да се забрави.

Оман остава в сърцето като място, което си струва да бъде опознато, съхранено и споделено. Все пак това приключение беше само началото,  пътят към нови срещи и открития е пред нас. До нови срещи, Оман!

Ако сте пропуснали първата чат на нашия разказ – можете да я намерите тук: Оман – Планини и оазиси