| 2 – 9 септември 2026 г. |
По време на преходите ни ще преминем през високопланински плата, напомнящи лунен пейзаж, над които се извисяват величествени върхове, изящни каменни кули и спиращи дъха отвесни стени. По-надолу склоновете са обгърнати от гъсти гори, които плавно преливат в зелени, просторни ливади.
Планината е кръстосана от добре поддържана мрежа от пътеки, чиято история е тясно свързана с бойните действия по време на Първата световна война. Днес те служат на туристите, а Доломитите са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство, с цел опазване на този уникален район от натиска на масовия туризъм.
При едно наше предишно приключение в северозападните части на Доломитите, а именно в групите Кадини, Фанес–Сенес–Браес и Пуец–Одле, се роди идеята за нов маршрут в отсрещните подгрупи. Възхищавахме се на високите отвесни скални стени, тесни улеи и сипеи, надничахме да зърнем глетчера на Мармолада. Гледки, които се меняха с всеки завой на пътеката.
Така се появи и нашето ново предложение:
Три дни в масива Катиначо с впечатляващите Тори дел Вайолет и езерото Антермоя. Групата Катиначo е известна още с името Розенгартен заради наситения розов оттенък на скалите, огрени от слънцето при залез (енрозадира).
Два дни в терасовидната група Села с изкачване на връх Пиц Бое (3152 м).
Еднодневен преход срещу отвесната „сребърна“ стена на Мармолада. „Кралицата“ на Доломитите е най-високата група на планината (3342 м) и единствената все още покрита, макар и частично,с глетчер.
Уютните хижи, в които ще отседнем, а също и тези, покрай които ще преминем, са разположени на спиращи дъха места и са част от туровете не само на туристи и катерачи, но и на преследващи панорами фотографи.
Преходите не са за начинаещи туристи и са с едно ниво по-висока трудност, обусловена от по-голямата средна надморска височина на масивите.