Този планински район на Германия отдавна привлича вниманието ни с превъзходната мрежа от туристически пътеки. Известен ни е още от училищните години като планината, от която извира река Дунав. Но освен чистите потоци и реки, красиви водопади и гъсти гори, хората тук са построили красиви къщи, отрупани с цветя през лятото. Със старание се грижат за горските ливади, които се редуват с горите.

Дължината на Шварцвалд (Schwarzwald) е около 160 км от север на юг, а широчината му е около 60 км в посока изток-запад. Това е един голям район, който трудно бихме обходили за една седмица, затова избрахме Високия Шварцвалд (Hoch Schwarzwald) за нашето първо пътуване. Тук се намират най-високата точка на Шварцвалд – връх Фелдберг (Feldberd) -1493 м, изворите на Дунав, едни от най-красивите му езера Титизее (Titisee) и Шлухзее (Schuchsee), чаровни градчета и селца, сякаш излезли от приказките, водопади. Най-високият водопад в Германия също се намира в този район. Планината се намира в близост до точката, където се пресичат трите граници между Германия, Швейцария и Франция. Удобно летище е ЕвроЕърпорт Базел- Мюлуз- Фрайбург. В един петъчен следобед кацнахме там с полет на WizzAir и поехме веднага с наетия автомобил.

За база избрахме едно селце – Хинтерцартен (Hinterzarten) в близост до езерото Титизее, централно разположено и на удобно разстояние до много забележителности. Още първата вечер излязохме на разходка в селцето и то веднага ни спечели с красивите си цветни градини и рододендрони. Имахме късмет и забелязахме в едно поточе бобър. Малко по-надолу по пътеката видяхме и строежите, които е правил, за да направо бент на потока.

Бобрите успяват да прегризат дърветата така, че да паднат в желаната посока

На следващия ден сутринта отидохме до градчето Донауешинген (Donaueschingen). Тук се вливат двата потока Брег и Бригах и реката, която тръгва от техния водослив е Дунав. В близост до водослива, на около 100 м, в парка на замъка между градската църква „Свети Йохан“ и княжеския замък Фюрстенберг, извира дъждовна вода и това място е прието като извора на река Дунав. Оформено е с тераса над бълбукащите мехурчета, украсено е със скулптури и място за съзерцание. Дунав е втората най-дълга река в Европа и преминава през десет държави по своя над 2800 км дълъг път от запад на изток. По този начин Дунав свързва хора от различен културен произход, с различни езици, обичаи и традиции. Като европейски спасителен пояс, той е определял живота на хората, заселили се по бреговете му от древни времена. Дунав създава връзка между Шварцвалд и Черно море, събира хората и винаги ги вдъхновява да търсят корените си. И днес посещението на извора на Дунав в Донауешинген е трогателен момент за много посетители от дунавските страни, свързан с много емоции.

Карта на река Дунав - от изворите до Черно море

Докато пътувахме обратно, спирахме неколкократно, привлечени от красивите изгледи към езерата. На отиване погледахме Титизее от високо, а на връщане си починахме до брега на Шлухзее.

Титизее
Шлухзее

Следващият ден посветихме на пътеката по каньона на реката Вутах (Wutach). Дълга е около 12 км и се изминава за около 5 часа. Между началната точка (ние избрахме Вутахмюле и тук оставихме колата) и крайната точка (Шатенмюле) има удобни ваканционни автобуси, които са безплатни за гостите на местните хотели. Достатъчно беше да си покажем картата, която беше издадена от мястото, в което нощувахме в Хинтерцартен. Върви се покрай реката в долина, която поради пропадането на единия бряг на реката се образувала стена. Пътеката е по перваза на стената и често е осигурена от мостчета, стълби и парапети. Дива и романтична, тази пътека показва множество малки водопади и и странни скални образувания.

За улеснение на пешеходците и най-вече за тяхната сигурност, пътеките са указани със специални табели, които показват точното място, на което се намира дадена табела и надморската височина, разстоянията да следващите табели, както и до други дестинации. Между указателните табели, пътеките са маркирани с по-малки знаци. Поддържането на тази система от знаци се прави от доброволци от Туристическата Асоциация на Шварцвалд (Schwarzwaldverein). И една любопитна информация: Тази асоциация е основана в далечната 1864 г., което я прави най-старият немски клуб за туризъм и алпинизъм. Schwarzwaldverein има почти 90 000 членове в 241 местни клона!

На следващия ден сутринта натоварихме багажа в колата и потеглихме към следващото селце, в което бяхме решили да отседнем и да разгледаме – Тоднауберг (Todnauberg). Пътя минава покрай най-високия връх в Шварцвалд – Фелдберг (Feldberg). Разбира се, нмаше как да го пропуснем. Изкачихме до самия връх и да направихме панорамна обиколка в околностите му. Тръгнахме от паркинга на Фелдберг – Орт и за по-малко от  час бяхме горе. Там, до паметника на Бисмарк, има панорамна площадка, от която може да се видят гледки във всички посоки: долината  на Рейн, Вогезите, Алпите…След като минахме покрай кулата и самия връх Фелдберг, се спуснахме по северните му склонове. По горската пътека се редуваха много хижи, сега работещи като ресторанти, в които може да се хапне и пийне нещо освежаващо. Накрая, преди последното изкачване обратно до мястото, където оставихме колата, е най-голямата изненада. Това е езерото Фелдзее, (Feldsee) оградено от 300 метровите стръмни склонове на върха. Пояснителните табели обясняват,  че това е едно ледниково езеро и показват как ледникът е издълбал леглото на езерото. Цялата обиколка е около 12 км и я изминахме за около 5 часа. Очакваше ни вкусната вечеря в хотела, разположен в Тоднауберг, курортно място високо над долината на градчето Тоднау.

Поглед към езерото от високо
Цветя навсякъде
Паметник на Бисмарк
Хижа Цастлер
Табрлата на врух Фелдберг
Кръстопът

В Тоднауберг ни доведе любопитството да погледнем известната каскадата от водопади, но това, което видяхме, ни изненада напълно.

За две години са построили висящ пешеходен мост от стоманени въжета, който свързва единия край на каньона с другия. Дълъг е 450 м и дава възможност да се съзерцава водопадната каскада, висока около 100 м. Имахме невероятен късмет, защото моста е бил открит точно няколко дена преди нашето пътуване.

На слизане в Тоднау спряхме в една сладкарница да опитаме прословутата Шварцвалдска вишнева торта. Чудесна награда за усилията ни да обиколим водопада.

На следващия ден времето ни поднесе малко дъжд. С резерви тръгнахме към връх Белхен (Belchen) – 1414 м, четвърти по височина, но сочен като най-обзорния връх на Шварцвалд. Докато пътувахме времето се оправи и бързо се убедихме, че действително панорамите са чудесни във всички посоки. Разпознахме градовете Базел и Фрайбург, както и връх Фелдберг.

Следобеда потеглихме към градчето Триберг, известно освен с най-дългия водопад на Германия, но и с Музея на Шварцвалд и с многото забавни магазини, в които се продават прословутите Шварцвалдски часовници с кукувички.

Малко преди Триберг се отклонихме да видим изворите на река Брег, най-дългият приток на река Дунав и поради това приета за извора на реката. Мястото е магично, в близост до една стар исторически параклис Мартинскапеле. На самия извор има статуя на бога на реката Данувий.

Пристигайки в Триберг, веднага се отправихме към музея на Шварцвалд, тъй като наближаваше края на работното му време. Останахме очаровани от музейната сбирка. Показва оригинални традиционни костюми на района, някои странни за нас, като огромните шапки с топчета, Bollenhut. Разбрахме, че младите момичета са носили шапки с червени топки, а омъжените с черни. Традиционно са били 14 топчета и са тежали около 2 килограма!!! Днес тези шапки са станали символ на Шварцвалд.

Друго интересно за нас беше как са изработвали прословутите часовници с кукувички. Добри дърводелци, хората са използвали своите умения да изработват часовникарски механизми с длето от дърво. Украсявали са ги с движещи механизми за задвижване на малки фигурки и механизми за издаване на звук. Освен часовници са изработвали латерни, които могат да се чуят днес в музея.

Голямо забавление за нас беше да посетим един от многото магазини за часовници в града. Казва се Къщата на хилядата часовника. Тук имаше всякакви видове часовници по големини, цени, сложност. Естествено не може да си тръгне човек без един сувенир от тук, искайки да отнесе със себе си спомена за чара на това място.

Успяхме и да разгледаме още една  забележителност на  Триберг – прочутия най-висок водопад в Германия – 163 м. Практичните шваби са построили малка хидроцентрала още през 1884 г, от която са захранвали с електричество уличните лампи на града. С това стават първият град в Германия с електрическо осветление на улиците.

Преди да отлетим обратно за България се спуснахме по една долина, която ни отведе във ведрия и весел град Фрайбург им Брайсгау. Беше приятно след седмица в планината да се разходим из стария център с красивата катедрала от червен пясъчник и с богато украсените сгради заграждащи площада. А улиците и площадите са прорязани от плитки канали, по които и до днес тече вода. По-невнимателните цопват в тях и оставят мокри следи, а местните младежи са насядали по бордюрите и са топнали босите си крака да се разхладят.

Ако това прживяване Ви се е сторило интерсно,  прегледайте  нашето предложение за екскурзия тук: