Всеки, който обича планините и разходките в тях, винаги е мечтал да стъпи в планината Олимп и да види нейния първенец Митикас (2918 м).

Славата на планината Олимп

Най-високата планина в Гърция е известна в цял свят благодарение на митологията на древните гърци. Според тях в нея „живеят“ дванадесетте „олимпийски“ богове.

Тази световна популярност предполага много туристи и затова за нашето пътуване избрахме месец октомври, края на сезона. Разгледахме какви организирани турове се предлагат от България, но никой от тях не ни допадна. Всички те имат за цел да изкачат скоростно Митикас, но не и да запознаят туристите с разнообразието на планината.

Освен централните, почти вертикални скалисти върхове, впечатляващи ни, гледайки планината от морския бряг, планината има и дълбоки проломи и десетки други обли върхове. Или поне от едната си страна обли, с надморска височина над 2000 м, като Агиос Антониос (2816 м), Пророк Илия (2803 м), Сколиос (2905), Скала (2882 м) и др., предлагащи зашеметяващи гледки във всички посоки.

София – Литόхоро

Тръгнахме сутринта от София, пътуването беше спокойно и в 2 часа след обяд бяхме в Литохоро – малко градче в подножието на планината, традиционната изходна точка за преходите.

Маршрутите

Двата основни пешеходни маршрута започват от поречието на река Енипеас.

Маршрут 1

Първият тръгва от местността „Приония“ (Трионите), (1100 м). Тук някога е работила дъскорезница, а днес има ресторант, изворна чешма и паркинг. От „Приония“ (18 км по асфалтов път от Литохоро), следвайки Европейската пътека „Е4“. за около два часа и половина достигаме до хижа Агапитос (2100 м), която се използва като база за изкачване на върховете на Олимп.

Маршрут 2

Вторият алтернативен маршрут тръгва четири километра преди края на пътя за Приония, от местността „Горция“ (1120 м), където също има паркинг. Оттук, след около пет часа преход, се намира „Платото на музите“ (2600 м надморска височина) с две чудесни хижи – Какалос и Апостолидис. От тази точка маршрутът до върха на планината е сравнително лесен и се стига за около час.

Избрахме първия вариант. Целта ни за деня беше да достигнем хижа Агапитос и да пренощуваме в нея. В самото начало пътеката е доста лека и полегата, с добре оформени стъпала, има дори парапети. Движим се в букова и борова гора.

Хижа Агапитос е в прекрасно състояние, чудесно поддържана. Резервацията е задължителна, защото дори и в края на сезона нямаше нито едно свободно място. Стопанисва се от трето поколение хижари, едно и също семейство се грижи за нея от основаването и до днес.

На изгрев тръгваме нагоре. Зърваме „Куличките“ на Митикас от източната страна на върха. В основата на стръмните склонове са се образували успоредни зонални гънки, затова местността е известна с името „Зонария“. От нея тръгват нагоре тесните и стръмни улеи „Луки”, които водят към върха.

Продължаваме към алпийската част на планината. Изкачването е по добре поддържана пътека. Първата ни цел е връх Скала. До него е връх Сколиос. Двата върха, заедно с Митикас и Стефани, образуват дъга от около 200 градуса. А вертикалните склонове от другата страна (западната) оформят нещо като стена от 1000 м, ограждаща огромната бездна „Велики Казани“.

От връх Скала се спускаме по един кратък улей, за да достигнем пътеката по така наречената „Какоскала“. Това е най-лесният начин за изкачване на Митикас. Пътеката не изисква специално оборудване или осигуряване.

Изисква се обаче много внимание, тъй като камъните са гладки и хлъзгави, а на места ронливи. Това е и причината каската да е задължителна. Винаги може да се отрони някой камък.

Тук емоциите правят непознатите хора близки и съпричастни. Запознахме се с една млада двойка от Америка, които току-що се бяха сгодили. Радваме им се като на наши деца. Следват поздравления, сълзи… На снимката е годежният пръстен, предложен на върха.

Най-добра разходка се получава, когато маршрутът е кръгов. Спускаме се към Зонария, основата на алпийските върхове и продължаваме към Платото на Музите. Това е една обширна поляна с две прекрасни хижи – Какалос и Апостолидис. Нощувахме и в двете. Атмосферата е чудесна, чуват се всякакви езици. По това време на годината преобладаваха млади гърци, повечето студенти от близкия град Солун.

Любопитно

Планината Олимп е зона със специално биоразнообразие.
За да се защити районът, той е обявен още през 1938 г. за първия национален парк на Гърция. По-късно гръцкото министерство на културата обявява Олимп за археологически и исторически обект.

И в трите хижи чистотата е безупречна. Проблемът с водата е сериозен. Изградени са резервоари, като водата се изпомпва с помпи до хижите. Дъждовната вода също се събира и съхранява. Цената за нощувката е под 20 евро, а членовете на алпийските съюзи ползват намаление. Храната е чудесна, има и вегетарианско меню.

Според древните гърци, дванадесетте богове обитават клисурите, „гънките на Олимп“, както ги нарича Омир – където се намират и техните дворци. Пантеонът (днешен Митикас) е мястото на тяхната среща, театърът на техните бурни дискусии.

Тронът на Зевс (днешния Стефани) приютява изключително водача на боговете Зевс. От там той отприщва гръмотевиците си, изпращайки своите „Божествени послания“.

Хижите на Олимп

В по-широкия район на Олимп има 9 организирани хижи, предоставящи различни услуги на туристи, планинари, катерачи и др., както и 6 аварийни заслона без персонал. Всички хижи се стопанисват изключително грижливо, много са чисти, а обслужването и храната са безупречни.

За разлика от българските хижи, тук не се предлагат чаршафи и е нужно всеки да си носи собствен. Разбира се, има възможност да се закупи чаршаф за еднократно ползване на място. Такъв е реда и в алпийските хижи. Целта е освен личната хигиена, да се икономисва вода, както и да се избягва замърсяването на планината с перилните препарати.
Не трябва да забравяме, че течаща вода за пиене няма. Закупува от хижите бутилирана..

Гледката от връх Пророк Илия е незабравима. От тук може да се наблюдават както морето, така и величествената стена на върховете Сколио, Митикас и Стефани. Пътят от Платото на музите (хижа Апостолидис) до тук е около 40 мин. На самия връх има малък параклис, който съществува още от 16-ти век.

Първото изкачване на Олимп

Назована е така в чест на Христос Какалос, ловец на диви кози от Литохоро. Заедно със швейцарците Фредерик Боасон и Даниел Бо Бови записват имената си в историята на най-високия връх в Гърция. На 2 август 1913 г., (година след Освобождението) достигат до неизкачения до този момент Митикас. Какалос, който е имал много опит из Олимп, е бил и първият от тримата, изкачил Митикас. От тогава до смъртта си (1976 г.) той е официален гид на Олимп. С негова помощ през 1921 г. швейцарецът Марсел Курц успява да изкачи и втория по височина връх на Олимп – Стефани.

Станахме доста рано, разходихме се и посрещнахме изгрева. С тъга си мислихме, че това е последният ни ден тук.

Неусетно изминаха дните, прекарани на Олимп. Имахме късмет с времето (през този сезон по принцип е стабилно). Успяхме да видим и обиколим всичко планирано. Срещнахме се с много интересни и приятни хора. Насладихме се на незабравими гледки, които дълго ще помним. Тръгваме си с известно съжаление, но сме уверени, че ще се върнем съвсем скоро пак.

За десерт – плаж

Успяхме да си подарим и едно посещение на плажа. И през ум не ни мина да го пропуснем. Все пак сме в Гърция.

Този пътепис е публикуван за пръв път през 2022 г. в сайта Опознай Гърция:

Планината Олимп и нейните хижи

Ако това прживяване Ви се е сторило интерсно,  прегледайте  нашето предложение за екскурзия тук: