Класически Доломити

Трансфер до езерото Лаго ди Мисурина. От тук тръгваме по сравнително къса пътека, която за около 2 часа ни отвежда до планинската хижа Фонда Савио, която освен с високопланинското си местоположение се слави с добрата си кухня. Красиво разположена между кулите на групата Кадини ди Мисурина, тази хижа ще е стартовата точка за пешеходния ни тур на следващия ден. Нощувка в хижата.

От хижа Фонда Савио поемаме по една пътека в посока групата Сесто Доломити, известна с емблематичните кули Тре Чиме ди Лаваредо. Тази пътека често е наричана най-прекрасният пешеходен маршрут в невероятно красива местност и за около 2 до 3 часа ни отвежда по един нетрадиционен път до Тре Чиме. Пътеката на места е подпомогната от стълби и въжета, но не е трудна и не изисква специална ферата екипировка или специални умения.
След като пристигнем в района на Тре Чиме, ще направим обиколка на кулите.
Накрая на деня микробусът ни взема от паркинга на хижа Ауронцо, за да ни откара до хотел в долината.

Района на Тре чиме

С помощта на лифт отиваме до стартовата точка на прехода- хижа Лагацуой (2720м). Тази хижа е една от най-високо разположените в Доломитите и от нейната площадка панорамата е 360 градуса: Пиц Кунтуринес, върховете на групата Фанес, Тофана, групата Одле и прекрасната Мармолада, най-високият връх на Доломитите. Този преход е през интересен геологически район и величествени кули. Могат да се видят слоевете, които образуват Доломитите. Друга характерна черта е високопланинското плато Фанес, което се обитава от много мармоти. Маршрутът е част от високопланинския път Алта Виа 1 и е считан за най-красивия етап от него. Преминава покрай няколко малки изумрудени езера, заобиколени от високи върхове. Пo време на Първата Световна война, мястото е било арена на тежки позиционни боеве. И до днес са запазени бойници и траншеи, а районът е обявен за „Музей на открито на Великата война“.
Нощувка в хижа Лаварелла (2042м), уютна и добре поддържана хижа с чудесна местна ладинска кухня. Интересен факт е, че хижата произвежда собствена бира и е най-високо разположената микро-пивоварница в Европа.

От хижа Лаварелла поемаме по един прекрасен маршрут до долината Вал Бадиа. Набирайки височина ще имаме чудесни гледки към платото Фанес и езерото Ле Верт. Пресичаме платото с необикновените си карстови образования и постепенно изкачваме прохода Медеск (Ла Варела). Отварят се гледки към съседната група Пуец-Одле, която ще изследваме в следващите дни. Спускаме се по пресъхнала река и сипеи като постепенно навлизаме в горския пояс над долината. Пътека ни отвежда до селцето Ла Вила.
Нощувка в хотел в долината.

Следващият етап от преходите ни в Доломитите ни отвежда в неповторимата група Пуец-Одле. Тук ще останем три вечери, за да усетим красотата на тази част от планината.
Поемаме по маршрут с много разнообразие и 360 градусова гледка към съседните групи. За да стигнем до началото на този маршрут, вземаме лифта Dantercëpies от Селва де Вал Гардена. Там започва пътека, която веднага ни потапя в природния парк Пуец-Одле.
В началото на похода е най-стръмното (от хижа Джими), преминаваме през важните точки по пътя: Furcela de Cir (2469m), Jëuf de Crespëina (2528m), Furcela de Campëi (2866m), между които пейзажът е сякаш лунен с неочаквано красива гледка към Furcela de Ciampei. Достигаме до хижа Пуец (2475m), в която ще нощуваме. От нея се откриват гледки към добре оформената от ледниците долина Валунга под формата на латинско U. Тази хижа е истинска планинска хижа и до нея се достига само пеша. Залезите с гледка към групата Села са фантастични, когато вечерното слънце ги обагри в червено. Този процес даже си има наименование, „енрозадира“, а ефектът се дължи на бледия цвят на скалите, които са с коралов произход.

Този ден преходът пресича билото на групата Пуец-Одле и по тази причина е невероятно красив. Част е от Пуец-Одле Алтопиано и Алта Виа 2, многоетапни маршрути в Доломитите, които имат за цел да илюстрират най-красивите части на Доломитите.
Напускайки хижата, първите километри пресичат платото Пуец. Следват няколко премки, Forcella di Sielles и Forcella della Roa, след което се спускаме от другата страна на билото. Откриват се гледки към долината Вал дьо Фюнес и към Австрийските Алпи.
Хижа Геноа, в която ще нощуваме остава скрита и ще я видим в последните 3 мин преди да я достигнем. Уютна и добре поддържана е, а палачинките които предлага за десерт към вечерята са станали легендарни.

През този ден ще преминем през пътеката Адолф-Мункел от хижа Геноа до селцето Санта Магдалена. Този преход се вие предимно през гори, включващ значително по-стръмно спускане отколкото изкачване. Тази пътека е с дължина 9,5 километра, сгушена във Вал ди Фюнес, под величествената планинска верига Одле. Гледките към иглите от групата и сипеите под тях са невероятни.
След това с буса се отравяме към Венеция, летище Тревизо и се завръщаме в София.