По маршрут Е4 на остров Крит

Обикновено свързваме остров Крит с море, плажове, яхти и, разбира се, огромното му историческо наследство. Съвсем незаслужено, доста по-назад в нашите представи остава една друга възможност, която предлага този невероятен остров – да опознаем неговите планини и крайбрежни пешеходни маршрути.
Релефът на Крит е планински, а скалите са изградени предимно от варовик. Реките са прорязали планините, образувайки дълбоки ждрела. От югозападната страна на острова бреговете са стръмни и поради това недокоснати от масовото строителство на пътища, хотели и курорти. Дивата природа, в съчетание с красивите гледки към морето, е това, което привлича много пешеходни туристи от цял свят. На тях Крит предлага множество добре поддържани пътеки.

Какво е Е4
През Крит минава и един от европейските маршрути за пешеходен туризъм (мрежа от туристически пътеки, преминаващи през няколко европейски страни). Става дума за Международния туристически маршрут Е4 (Ευρωπαϊκό Μονοπάτι Μεγάλων Αποστάσεων Ε4). В Крит участъкът от Е4 започва от запад, град Кисамос или Кастели (Κίσσαμος ή Καστέλι) в посока изток, пресичайки най-важните планински вериги на острова до град Като Закрос (Κάτω Ζάκρος).

Нашата цел – западната част на Е4
С ясното съзнание, че е невъзможно да обиколим целия остров за 6 дни, решихме да разгледаме първо западната част. Немислимо бе да се направи тази обиколка с кола, затова ползвахме само обществен транспорт (морски и сухопътен) и таксита.

Започнахме и завършихме обиколката от Ханя. Има две авиокомпании, които летят директно от София до тук, и то на изключително приятни цени.
Ханя привлича туристите със запазения си стар град с тесни улички, разположен около старото Венецианско пристанище

Ханя (Χανιά) е вторият по големина град в Крит (Κρήτη) след столицата Ираклион (Ηράκλειο). Всички големи цивилизации са оставили своя отпечатък тук. От Минойската могат да се видят руините на древното селище Кидония, от Византийско време – църкви и манастири, Венециански укрепления и морския фар, джамии от Отоманския период.
Градът предлага богат избор от места за отсядане и всеки може да избере според вкусовете и възможностите си.

Ждрелото на Самария

Най-известната пешеходна дестинация в Крит е пътеката по дължината на ждрелото на Самария (Φαράγγι της Σαμαριάς). То е разположено в западната част на Крит, в Националния парк Самария в Белите планини (Λευκά Όρη). Отворено за посещение от май до октомври през светлата част на деня. Заплаща се вход от 5 евро.
В най-натоварените дни мястото посреща над 2000 туристи, затова избрахме да нощуваме в района на Омалос (Ομαλός) и да тръгнем преди да пристигнат първите автобуси в 7:30 ч. До Омалос има редовен транспорт от Ханя на КТЕЛ (ΚΤΕΛ). Възможно е и купуването на билети on-line.
Пристигнахме около 6 часа следобед. Открихме и нещо като хотел в района, в който ни обявиха отказваща цена. Предлагали се само мезонети. Времето беше много приятно и решихме да нощуваме на открито, дори без да опъваме палатка, в непосредствена близост до входа на ждрелото. Малко трудно обаче намерихме равно място, без бодлива растителност. Посред нощ на няколко пъти ни събудиха подсвиркванията и виковете на местните овчари, които обикаляха да си търсят изгубени из района овце.

Обикновено преминаването на ждрелото на Самария започва от Ксилоскало (Ξυλόσκαλο) – в превод „Дървена стълба“. Вярва се, че тук е имало дървена стълба, по която хората са слизали до дъното на ждрелото. Началната точка е на височина 1230 м (над морското равнище), преходът е 16 км и достига до брега на Либийско море в рибарското селце Агия Румели (Αγία Ρουμέλη). 13 от тези 16 км са в парка и 3 км – за да се стигне до селото.

През зимните месеци на годината дъждовете разрушават пътеката и събарят камъни. Ежегодно, преди старта на сезона, рейнджърите грижливо поправят нанесените щети, затова тази пътека е най-добре поддържаната в Крит.
По продължение на ждрелото са обособени места за почивка с вода и тоалетни. Благодарение на това целия маршрут може да се премине само с лек багаж – храна за един ден и малък запас от вода.

Като цяло теренът на пътеката е скалист, в началото е стръмно, докато пътеката достигане до едно от местата за почивка – Агиос Николас. Някога на това място е имало храм на Аполон. Тук пейзажът се променя, иглолистната гора отстъпва на кипарисите, за които табелите ни информират, че са най-високите в Крит.

След това наклонът намалява и пресичайки реката (на много места пресъхнала през лятото), се стига до древното селище Самария. Било е населено до 1962 г, когато заради обособяването на парка, жителите са преселени.

„Железните врати“

Следващият етап е вече през същинското ждрело. Вървейки по речното дъно, над нас са надвиснали стръмно 500 метровите скали на планината. Достига се до най-тясното място на ждрелото – Железните врати, където „стените“ на каньона са само на 3 метра отстояние.

Макар по картите тази точка да се отбелязва като Железните врати, в действителност местните хора са го наричали Вратите, като остава неясно от къде идва епитетът „Железните“. Малко по-надолу каньонът се отваря и се открива панорама към синьото море.

Друг факт, който признават местните е, че макар Самария да е рекламирана като най-дългата пътека през ждрело в Европа, в действителност има и по-дълги, например в Алпите.

.

Агия Румели

Чарът на Агия Румели се състои най-вече в това, че е достъпно само пеша или по вода. Пристигайки тук късно следобед, имахме две опции: да пренощуваме на място или да вземем ферибот на запад (до Сугия/Σούγια) или на изток (до Хора Сфакион/ Χώρα Σφακίων), до места, където има асфалт и съответно автобуси до Ханя и Омалос. Ние избрахме да се качим на ферибота за Сугия.

Както е добре известно, „дивото“ къмпингуване в Гърция официално е забранено. По протежение на маршрута Е4 обаче се проявява толерантност към къмпингуващите. Поради факта, че хижите на Крит са изключителна рядкост, възможност за близко до природата пренощуване си остава палатката. По време на нашето пътуване винаги успявахме да си намерим чудесно място за бивакуване, без да се отклоняваме от маршрута. Обикновено в края на всяко населено място има импровизиран къмпинг, както и душ и тоалетна. Собствениците на таверни също позволяват нощуване с палатка на техния паркинг или в близост. Разбира се, желателно е да се поръча нещо в заведението.

На следващия ден продължихме по пътеката, свързваща Сугия (Σούγια) с градчето Палеохора (Παλαιοχώρα). Тя следва брега, изкачва се малко навътре в сушата, където бреговете са стръмни, и отново слиза до морето. Дълга 16 км, пътеката е сравнително лесна за следване. Пред нас стърчаха жълтите колове със знака на Е4.  Помежду си се шегувахме и питахме до колко ли метра стига снега през зимата, че са сложили такава стабилна зимна маркировка.

Дървета има само докато се излезе от долината, след това по платата и стръмните склонове има само ниски храсти с малки цветчета, които заради жегата ухаят силно. Няма големи денивелации, но към обяд слънцето сериозно напича и прави придвижването много трудно. Единственият източник на вода в тази отсечка е изворът на древния град Лисос (Αρχαία Λισσός). Тук има руини от някогашния пристанищен град, построен през Елинистичната епоха, мозаечни подове, колони и разхвърлени из долината малки каменни жилищни постройки.
Палеохора, крайната цел за деня, е малко градче с всички удобства на цивилизацията – пътища, хотели, ресторантчета и е заобиколено с организирани плажове, по които се излежават позастарели хипита.

Това беше най-живописната част от нашия преход изобщо. Ползвахме такси за първите километри от маршрута, които са по асфалт. Скоро след като тръгнахме по пътеката, достигнахме до района на древния град Виена (αρχαία πόλη Βιένα). Тук се виждат останки от колони, а каменистият бряг образува естествено пристанище.

Пътеката следва бреговата ивица и преминава покрай едни от най-известните плажове на Крит: Криос (Παραλία Κριού), Кедродасос (Κεδρόδασος) и достига тесния полуостров Елафониси (Ελαφονήσι).

По всяко време, пожелаем ли, можехме да се възползваме от уникалната възможност да се потопим и охладим в тюркоазените води на Либийско море!

По време на целия ни пешеходен преход срещнахме само четирима човека. Вероятно краят на месец юни не е най-предпочитаният период за преминаване по този участък от маршрута. Дневните температури са доста високи, а сянка и вода почти не се срещат.

Кедродасос (Κεδρόδασος). На заден план се вижда пътеката, по която минахме

Елафониси

Елафониси (Ελαφονήσι) е известен с розовия оттенък на пясъка. В действителност този цвят се дължи на малките частици от розови черупки, а табели напомнят на посетителите, че е забранено да си вземат за спомен от този пясък.

Решихме да си подарим половин ден почивка на този прочут плаж. Обаче след около час лежане на шезлоните тръгнахме на разходка до края на полуострова. Освен прекрасни гледки към морето, видяхме и огромна колония от цъфнали пясъчни лилии.

В непосредствена близост до плажа Елафониси има спирка на КТЕЛ (ΚΤΕΛ) От тук се качихме на автобус до село Кефали (Κεφάλι). Пренощувахме в една къща за гости, там има няколко такива. Обиколихме селцето, посетихме магазина, кафенето и таверната. На следващата сутрин рано потеглихме. В началото изминахме известно разстояние по асфалтовия път, докато стигнем до черните пътища, виещи се между маслиновите горички.

На няколко по-панорамни места по пътя има малки заведения, в които имахме възможност да се освежим, да попълним запасите с вода и да хапнем. В късния следобед стигнахме до селцето Сфинари. В края на селото има чудесна плажна ивица с няколко таверни, които заслужават да бъдат посетени. Местните жители са оформили тук и чудесно място за къмпинг между маслиновите дръвчета, в близост до брега.

Първата част от прехода на следващия ден изминахме на колела. Собственикът на едно кафене ни откара до района на село Платанос. Обясниха ни, че през учебния период училищните автобуси се ползват от всички, включително разнасят и пощата. През лятото няма обществен транспорт в този район. Последният участък от нашето пътуване беше през маслинови и портокалови горички. За няколко часа стигнахме до Кисамос, курортно градче на крайбрежието. От тук до Ханя има редовна автобусна линия.

Това беше нашата първа среща с Крит, но със сигурност няма да бъде последната. За тази седмица успяхме да разгледаме само една малка част от забележителностите му. Вече сме набелязали следващите ни обекти за посещение тук и ни се иска да вярваме, че това ще се случи съвсем скоро.

Този пътепис е публикуван за пръв път през 2021 г. в сайта Опознай Гърция:

Преход по маршрут Е4 на остров Крит

Ако това прживяване Ви се е сторило интерсно,  прегледайте  нашето предложение за екскурзия тук: