В нашите представи винаги сме свързвали Майорка единствено с плажове, много алкохол и безкрайни редици от шумни заведения.
Ян, наш близък приятел от Белгия, от години ни говореше за този остров и за неговите планини и пътеки. Ние слушахме въодушевените му разкази с малко недоверие, но все пак  накрая не устояхме на поредната му покана. Оказа се, че не сбъркахме.
С множество исторически и културни забележителности, Майорка се оказа истинско съкровище. От величествените планини, уникалните каменни пътеки и стени, старинните замъци до красивите катедрали, през традиционните малки села, островът разкри пред нас част от своята богата природа, история и културно наследство.
Островът ни предложи и нещо много по-дълбоко и уникално – Камино де Майорка, или пътят на Сейнт Джеймс. Това не беше просто още един туристически маршрут; получи се истинско приключение, което ни позволи да се потопим още по-дълбоко в културата и красотата на Балеарите.

Пристигнахме късно през нощта и разгледахме Палма по тъмно от колата. Първата ни спирка беше градчето Аларо.

Още с първите стъпки забелязахме една характерна особеност на пътеките тук- в голямата си част те са изградени от камък. Това ни накара да се заинтересуваме от тях. Каменните пътеки на Майорка имат дълбоки исторически корени. Те са използвани от местните жители в продължение на векове за транспорт на стоки, и представляват единствената връзка между отдалечени села. Много от тях са запазени в оригиналния си вид и днес представляват прозорец към миналото на острова. Можем да видим древни мостове, изкусно издълбани стъпала и дори римски и мавритански архитектурни решения.
Пътеките ни водят през разнообразни местности – от буйни гори до скалисти върхове и идилични долини. Тук можем да се насладим на спиращи дъха гледки към морето, да се разходим покрай маслинови и бадемови горички, и да се запознаем отблизо на дивата природа на острова.
Каменните пътеки на Майорка са истинско съкровище за любителите на природата и историята. Те ни предлагат възможност да видим острова по един различен, по-спокоен и вдъхновяващ начин. Независимо дали сме опитни планинари или просто търсим ново приключение, тези пътеки винаги очароват със своята красота и мистерия.

В последните години тази мрежа от древни пешеходни пътеки е възстановена от местните власти. Желанието им е да променят негативния имидж на Майорка и да стимулират по-устойчивия вид туризъм – планинския. За улеснение на туристите популяризират многоетапния маршрут наречен „Ruta de Pedra en Sec GR 221″ („Пътя на сухата зидария„).  Пътят минава по дължината на планината Сера де Трамунтана и е около 150 км. Всеки етап преминава през планински села, върхове и комбинира красивите гледки към планината и към морето. Маркиран е добре, а проектът включва и отличен обществен транспорт. Много стари сгради са преустроени в уютни хижи, които предлагат добри условия за нощувка.

Една от най-уникалните и традиционни техники, които могат да бъдат видени по цялата островна територия, е сухата зидария. Тази древна практика, известна на испански като „piedra en seco“ или „pedra en sec“ на каталански, представлява изграждане на конструкции от камъни без използване на свързващи материали като цимент или хоросан.
Сухата зидария има дълбоки корени в историята на Майорка, датиращи от преди хиляди години. Тази техника е била използвана от древните култури на острова за изграждане на стени, тераси, пътища и други структури. Археологическите находки показват, че техниката е била развита и усъвършенствана през вековете, като част от културното наследство на региона.
Основният принцип на сухата зидария е внимателното подреждане на камъни, така че те да се държат стабилно един на друг чрез собствената си тежест и форма. Това изисква високо ниво на умения и опит от страна на зидарите, които трябва да избират и подреждат камъните по начин, който да осигури максимална стабилност и устойчивост. Процесът включва внимателен подбор на камъни, за да се осигури добро напасване и стабилност. Обикновено се използват местни материали, което придава на конструкциите характерния им вид и свързва архитектурата с природната среда. От особена важност е и подреждането на камъните – те се подреждат така, че тежестта им да се разпределя равномерно и структурата да бъде стабилна. Това включва поставяне на по-големи камъни в основата и постепенно намаляване на размера към върха.
От решаващо значение е правилното поставяне на малките камъни, които се използват за запълване на празнини и заключване на по-големите камъни на място.
Сухата зидария се използва за различни цели на Майорка, включително изграждане на тераси за селскостопански нужди, укрепване на склонове и създаване на огради. Терасирането е особено важно в планинските райони на острова, където позволява отглеждане на култури на иначе неплодородни и стръмни терени.
Тези конструкции не само са функционални, но и допринасят за уникалния ландшафт на Майорка, като запазват традиционния облик на селските райони и планините.
Конструкциите, изградени по този начин, са изключително здрави и дълготрайни, като същевременно са екологично съобразени, тъй като не изискват използване на свързващи материали и са изцяло съставени от местни ресурси.
През 2018 година техниката на сухата зидария е включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което подчертава значимостта й не само за Майорка, но и за целия свят.
Запознахме се с група доброволци от Калифорния, които бяха тук за да усвоят и запазят това изкуство. Те работеха по възстановяването на една стена и смятаха да използват наученото по-късно, като прилагат този уникален метод и в своята родина. 

Едно градче, в което пренощувахме една от вечерите беше Сойер (Sóller). Той е малък, но изключително очарователен град, разположен в северозападната част на Майорка. Сгушен в плодородна долина, обградена от планини, Сойер е известен със своите цитрусови градини, архитектурна красота и старинния си трамвай, който добавя романтичен чар на това място.
Сойер има богата история, която се простира назад до времената на римляните и маврите. Градът процъфтява през XIX век благодарение на търговията с цитрусови плодове, особено портокали и лимони, които се изнасяли главно за Франция. Това довежда до значително благосъстояние и развитие на града, което се вижда в неговата прекрасна архитектура.
Една от най-големите атракции на Сойер е неговият исторически трамвай, известен като „Оранжевият експрес“. Трамваят е открит през 1913 година и свързва града със пристанището Порт де Сойер, преминавайки през живописни пейзажи и обширни цитрусови градини. Пътуването с този трамвай е като пътуване назад във времето.

Следващата ни цел беше манастирът Лук. Разположен в сърцето на планината, манастирът Лук (Santuari de Lluc) е един от най-значимите религиозни и културни центрове на Майорка. Богатата му история, започва през XIII век. Според легендата, мястото става свещено, когато овчарче на име Ллук открива статуя на Дева Мария в близката гора. Тази статуя, известна като „La Moreneta“ поради тъмния цвят на лицето й, става обект на поклонение и скоро след това на мястото е издигнат манастир.
Архитектурата на манастира Лук съчетава различни стилове, от готически до барокови елементи, които отразяват дългата му история. Основната църква е централното място за поклонение, където се съхранява статуята на Дева Мария.
Нашия приятел Ян беше успял да резервира места за спане в манастира и имахме възможността да пренощуваме тук и да се насладим на магията и красотата на това свещено място.

По пътеките виждахме странни каменни конструкции. От обясненията на Ян разбирахме за тяхното минало предназначение. Една такава конструкция е т.н. „снежна къща“. Със своя  топъл климат и дълги летни месеци, Майорка може да не изглежда като място, където ледът играе важна роля. Въпреки това, островът има дълга традиция на съхраняване на лед, която датира от няколко века назад. Тази практика е била жизненоважна за поддържане на храна и напитки охладени преди изобретяването на модерното хладилно оборудване.
Основният метод за съхраняване на лед е използването на така наречените „невери“ (навес), които са специално изградени структури за съхранение на сняг и лед. Обикновено са разположени на височина между 800 и 1200 метра и представляват дълбоки ями, облицовани с камъни. Над ямите се поставят дървени покриви или дори земни насипи за допълнителна изолация. През зимата, когато падне сняг, местните жители събират снега и го тъпчат в неверите, за да създадат плътни ледени блокове. Този процес продължава през цялата зима, като ледът се натрупва на слоеве. Ледът, събран през зимата, се съхранява в неверите през цялата година. През лятото ледът се изважда и транспортира до градовете и селата, където се използва за охлаждане на храна и напитки, както и за медицински цели.

В центъра на планината се намира селцето Валдемоса. Всички пътеки минават през него. То е едно от най-живописните села на острова. Разположено сред зелените хълмове на Трамунтана, Валдемоса е място, което очарова със своите калдъръмени улички, старинна архитектура и културно наследство.
Историята на Валдемоса е дълбоко вкоренена в местната култура и традиции. Селото е известно и с Картузианския манастир, основан през 14-ти век.
Гъсти гори, живописни планински маршрути и маслинови горички обграждат селото, правейки го идеално място за разходки и излети. Разкриват се спиращи дъха гледки към Средиземно море и планинските върхове.
Уникалните картини по вратите
Една от най-очарователните особености на Валдемоса са керамичните плочки с рисунки по вратите на къщите. Тези художествени произведения изобразяват сцени от ежедневния живот, религиозни мотиви и фолклорни елементи, създавайки неповторимо усещане за идентичност и културна принадлежност. Много от картините изобразяват светии и библейски сцени, което отразява дълбоката религиозност на местните жители.
Тези картини са израз на традицията и занаятите, предавани от поколение на поколение, и допринасят за уникалната атмосфера на селото. Разхождайки се по улиците на Валдемоса, не може да не забележим колко са разнообразни и красиви тези малки произведения на изкуството, които създават усещане за минало и същевременно придават на селото модерен арт характер.

Храната на Майорка отразява дългата история на острова, включително влияния от арабската, каталунската и средиземноморската кухня. Традиционните майоркински ястия са създадени с местни продукти, които включват пресни зеленчуци, маслини, морски дарове и ароматни подправки.
Основни ястия
Ensaimada: Това е може би най-известният сладкиш на Майорка. Ensaimada е сладко тесто, което се прави с мая, захар и свинска мас.
Sobrasada: Тази пикантна пастетна наденица е уникална за Майорка. Sobrasada се прави от свинско месо, червен пипер и сол, които се сушат и ферментират.
Tumbet: Tumbet е класическо майоркинско ястие, което включва пържени зеленчуци като патладжани, картофи и чушки, наредени в пластове и заляти с доматен сос. 
Frito Mallorquin: Тази традиционна рецепта включва смес от пържено свинско месо или агнешко, черен дроб, картофи, чушки, лук и различни подправки. 
Морски дарове
Caldereta de Langosta: Тази вкусна супа от омари е едно от най-престижните ястия на Майорка. Тя включва омари, домати, лук, чесън и различни подправки, готвени бавно до получаване на богата и ароматна супа.
Paella: Майоркинската версия обикновено включва морски дарове като миди, скариди и калмари, заедно с шафран и различни зеленчуци.
Десерти:
Gató de Almendra: Това е традиционен майоркински бадемов кекс, направен с мляни бадеми, яйца и захар. 
Coca de Patata: Този сладък хляб, направен с картофи, е характерен за Валдемоса. 

Ако искате да преживеете острова по такъв начин,  моля разгледайте нашето предложение: