Остров Реюнион е една от най-разнообразните островни дестинации на света. Контрастните му природни пейзажи ангажират сетивата до краен предел. Той е рай за туристите със стотиците си маркирани пътеки и развити съпътстващи ги  услуги. В същото време не е във фокуса на масовия туризъм и това запазва магията му. За мнозина възможността за разходки на открито е основната причина за посещение, макар че има красиви коралови плажове. Тук можем да се разхождаме по пешеходните пътеки без притеснения, тъй като няма опасни или отровни животни. На най-голямо разнообразие се радват птиците, цветни и шарени като цветята там. Те са и първите „заселници“ на острова, донесли семената на растенията, които днес покриват дебело този магически остров.

Първият въпрос, който човек си задава като чуе това име, е къде се намира. Нормално е да ни е убягнал от вниманието, защото този Френски остров е на 10,000 км по въздух от Париж! Намира се в Индийския океан на изток от Африканския бряг и е в „близост“ до по-известните острови Мадагаскар и Мавриций. Наш приятел, който живее в Париж, ни запали по идеята да „отскочим“ до там. Благодарни сме му за това. Оказа се, че въпреки голямото разстояние, има редовни „вътрешни“ полети от Париж до столицата му Сен Дени. Месец ноември се оказа най-подходящ за нас и купихме билети на прилична цена. Оказа се добър избор, защото ноември е краят на зимата или сухия сезон и началото на лятото, дъждовния сезон.

Историята на острова е сравнително кратка, защото не е бил населен преди 17-ти век. Първоначалното му наименоване е остров Бурбон, в чест на френската кралската династия.
Днес населението на острова от 850 000 души е мозайка от етноси, живеещи в хармония. Те формират своя собствена култура, креолска. Креолският е местният диалект, който говорят хората.

Интересна и заслужавща накратко да се опише е неговата геоложка история. В центъра на острова е застиналият вулкан Питон де Неж (Piton des Neiges), висок 3070 м., най-високото място в Индийски океан. При изригването му преди 5 милиона година се е образувал острова. Около него са трите циркуса  Мафат, Силаос и Салази. Тези циркуси са най-поразителната геоложка атракция на острова –  масивни калдери, създадени, когато някогашните активни магмени камери, образували Piton des Neiges, остават  без съдържание и се срутват. Това става преди около 300 хиляди години. Те са подобни на амфитеатър долини, заобиколени от високи стени (до около 1000 м), а ерозията е оформила останалото. Всеки циркус има свой уникален микроклимат!!! В югоизточния край на острова е масивът на един от най-активните в света вулкани, Питон дьо ла Фурнез (Piton de la Fournaise). Тук човек забравя, че е на тропически остров. Гъстите гори отстъпват място на „Марсиански“ полета от застинала лава, а горещите дни са последвани от ледени нощи. От Рая прескачаме в Ада!

Религиозните вярвания съжителстват в хармония в тази земя на етническо смесване, което придава на мястото изключително културно и духовно богатство. Религиозни фестивали и традиции се празнуват през цялата година. 

Пристигайки на острова установихме веднага нещо, което се оказа валидно до края на пътуването. Тук време за много почивка няма да има. Дори, най-големите ентусиасти почти не спят и тръгват в полунощ, за да посрещнат изгрева горе на някой връх. А там панорамите са 360 градуса към „извънземения“ остров, ограден от безкрайния океан. Ние бяхме доста умерени. Ставахме по изгрев и понеже избирахме местата за нощуване да са близо до началната точка на прехода за деня, веднага тръгвахме за да избегнем облаците, които евентуално по обяд нахлуват от изток и биха скрили гледките от очите ни. Това се оказа добра стратегия, защото ако се остави пътуването до началното място за сутринта, времето за старт напредва. Тук разстоянията макар и кратки се оказа, че отнемат много време. Но за пътищата и шофирането по тях ще стане дума по-нататък.

След дълго предварително  гледане на карти, четене на форуми и пътеводители, избрахме разходките така, че да видим възможно най-интересните места:

Изкачване на Питон де Неж (3070м), „Покривът на Индийския океан“.  Посветихме му два дни, като първия ден изкачихме „стената“ на единия циркус, Силаос, и пренощувахме в палатка в близост до хижата, от която се достига върха за около два часа. За да преспи тук човек е необходимо да запази мястото си няколко месеца преди това. Започва се с дълго изкачване в буйна гора, след което постепенно става мъгливо, докато навлизахме в облаците. Преди върха пейзажът се превръща в пустинен. Рано сутринта в ясно време достигнахме „Снежния връх“ (както е превода на името му и подсказва, че през зимата, тоест през Август, има сняг). Постепенно докато вървим нагоре, нощта се превръща в ден и ставаме свидетели на зрелищна демонстрация на цветове. Слънцето най-накрая изгрява и се стопля.  Околният пейзаж се разкрива напълно. Вече различаваме градове и села, различаваме вулканичната пепел, океана и се възхищаваме на великолепните върхове и циркуси.

Изкачване на масива на Питон дьо ла Фурнез, будния вулкан на острова. Преходът започна със спускане от ръба на външния кратер надолу до дъното на калдерата, продължава с пресичане на полето от суха лава и изкачване до ръба на вътрешния кратер Доломиьо. Бели петна върху лавата сочат пътя. Кулминацията се достига в момента, в който направихме последните стъпки на 2460 м височина и пред очите ни се разкрива целия кратер, обхващащ 400 метра в ширина и 300 метра дълбочина. Всичко наоколо  е като учебник по геология, който оживява: по-малки кратери, застинали реки от лава, лунната равнина и накрая последния кратер, който се е срутил през 2010 г и е зейнала огромната  бездна. Всички тези елементи в комбинация обясняват бурното създаване на остров Реюнион и продължават да оформят красотата му всеки ден.

Популярни са разходките до така наречените „наблюдателни площадки“. Това са точки, от които могат да се съзерцават най-живописните места на острова. Обикновено те са по ръба на стените, ограждащи циркусите, като Кап Ноар, от където като на длан се открива циркуса Мафат. Или са на върха на някой връх в центъра на циркус, като например връх Питон д‘Аншан, от който наблюдавахме друг циркус, Салази. Или до ръба на бездна, от която се виждат водопади. Избрахме разходка до наблюдателната площадка на Trou de Fer, което се превежда като „желязна дупка“. Мястото е една от най-забележителните природни дадености на остров Реюнион. В тази дълбока 300-метрова пропаст се изливат редица реки, завършвайки с 695-метров водопад, който е най-високият във Франция. Площадката се достига само по пътека, която преминава през невероятна джунгла. Поредица от мостчета и повдигнати дървени скари подпомагат преминаването по пътеката.  Това се налага, защото пресичаме една от най-влажните части на острова, първична гора от покрити с мъх тамариндови дървета и папрати. Наистина всичко прилича на сцена от Джурасик парк. Като достигнахме площадката, облаците ни бяха изпреварили и изпълнили бездната с мъгла. Докато си почивахме и се канехме да поемем обратно, за миг мъглата се вдигна и зърнахме водопадите. Чудото се случи за секунди и нямаше време за снимки. После мъглата отново обви всичко.

Друг вид разходки са между селцата в циркусите, както и преминаването през седловините от циркус в циркус. Любим циркус на всички е Мафат, най-широкият и с най-насечен и хаотичен релеф. Той е така добре пазен от своите високи стени, че никой не се е наел да прави път до него. Достига се само пеш, слизайки на зиг-заг по стръмните му стени. Вътре в циркуса също няма пътища, за радост на туристите. Ние се разходихме до селцето Марла и до Ла Нувел. Някога жителите на тези селца са се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, но днес се издържат от туризма. В малки и семпли къщи предлагат подслон и храна. Снабдяването им става с хеликоптери или на гръб. Между селцата минаваме през вековни гори от тамариндови дървета, разкривени във всички посоки, но винаги зелени. Каквото и да е прочел и гледал преди това човек, нищо не може да го подготви за тази фантастична атмосфера. Красотата се възприема не само с очите, а и с мириса на цветята. С галещия въздух, който освежава кожата. Слуха празнува, слушайки птиците.

И след като описахме сложния релеф на острова, идва място да споменем за невероятните пътища тук, които преодоляват екстремни природни препятствия. Без съмнение най-вълнуващото живописно шофиране на остров Реюнион, за което си трябва много смелост и търпение, е шосето, свързващо циркуса Силаос с брега. Иска се известен опит, за да се премине през еднолентови мостове и тунели, слепи участъци и 400-те завоя, някои от които са почти пълен кръг. Това инженерно чудо е построено през 1932 г. без използването на никакви експлозиви. Придвижването става бавно и добре, че е така, защото се преминава през невероятни гори или покрай плантации от захарна тръстика и ванилия, през каньони между изумрудени върхове с форма на перка на акула, а водопадите се стичат направо върху асфалта.

Реюнионската кухня отразява населението на острова: разнообразна. Намира своя произход в кулинарните традиции на различните етноси, които са се заселили на остров Реюнион. От французите до китайците, включително мадагаскарците, мавританците, индийците и източно-африканците.  Това което опитахме беше Реюнионското къри, Rougail (доматено ястие с наденица), massalé (Реюнионско масала ястие), сладкиши.. И разбира се, никое ястие не е пълноценно, освен ако не е придружено с пунш или местен ром.

По пазарите на Реюнион могат да се видят много плодове, отглеждани там:  ананаси, манго, банани, личи, папая, гуава, маракуя и много други, на които имената ни бяха непознати.  На остров Реюнион се отглеждат и много зеленчуци. Лещата от Силаос е особено известна. Преминавайки по една пътека в Салази видяхме как изглежда (и опитахме) шушу, зеленчук, нещо между краставица и тиквичка на вкус. После разбрахме, че го използват за готвене с ориз или картофи.  

След като преминахме по някои от най-красивите пешеходни пътеки в остров Реюнион, е време да протегнем краката на плажа и да започнем да правим нови планове за пътуване. От черен до бял пясък, плажовете на Реюнион предлагат прекрасна възможност за почивка след преходите. Най-добрите плажове на остров Реюнион се намират предимно на западното крайбрежие, защитено от коралови рифове. Защитено е също и от планините с височина над 2000 метра, затова има много по-стабилен и слънчев климат през цялата година. Източното крайбрежие е обърнато директно към пасатите и често вали. Затова пък тук са красивите водопади, за които казват, че са повече от жителите на острова.

Видяхме двете лица на Реюнион: Модернизираната периферия около океана: сърфира се бързо в интернет, нормално е да си блокиран в задръстване, въпреки построяването на пътища за милиарди евра. Вътрешността му все още изглежда „забранена“ за съвременното развитие, което е страхотна новина за любителите на природата. През 2010 г. ЮНЕСКО обявява трите циркуса и стените им за „Обекти на световното наследство“.

Ако това прживяване Ви се е сторило интерсно,  прегледайте  нашето предложение за екскурзия тук: