
Камино Матерано е организиран по подобие на други известни пешеходни маршрути като Камино де Сантяго, но с уникален акцент върху културата и природата на южна Италия. Организацията на маршрута включва маркировка по пътеките, което улеснява навигацията. По време на прехода ползвахме карти и мобилни приложения, които предлагат детайлна информация за всяка част от маршрута, както и препоръки за места за отсядане и хранене.
Съществува и система за сертификати, която е важна част от преживяването на Камино Матерано. Получихме „Кредитен паспорт на пилигрим“ (Credenziale del Pellegrino) – документ, в който се поставят печати (stampi) от всяко населено място или ключова спирка по маршрута. Печатите се събират от катедрали, музеи, ресторанти или къщи за гости, като доказателство за преминаването на маршрута, и при завършването в Матера, имахме възможност да получим официален сертификат – „Тестимониум“ (Testimonium), удостоверяващ успешното изминаване на маршрута.
Тази система не само насърчава пътешествениците да следват целия маршрут, но и добавя личен спомен от приключението, като всяка спирка носи уникална история и своя печат, свързан с традициите и културата на региона.
Понеже искахме да избегнем скучните първи километри на маршрута, a и за да спечелим време, решихме да ползваме транспорт до Битето. Градчето е с красив средновековен център, доминиран от кулите на Катедралата Св. Архангел Михаил. Тя е построена по модел на Базиликата Св.Никола. Интересна за посещение и малко изследваната църква Св.Мария дела Ветерана, която е изрисувана с цветни фрески от художници от школата на прочутия Джото.
Тук се сдобиваме и с нашите Кредентиал (паспорт). За получаването му заплтихме малка сума, с която се подпомага финансово развитието и поддържането на Камино Матерано.
Освен с вкусните фокачи, които хапнахме тук, ще запомним Битето и със сватбената фотосесия, на която станахме свидетели.
Излизайки от градчето, навлязохме в типичния за Пулия пейзаж – сухи, хълмисти равнини с редки дървета и храсти, където каменни огради, които разделят парцелите земя. Пейзажът е суров, но красив по свой начин, с широка гледка към хоризонта. Човек лесно може да се изгуби в мислите си, докато стъпва по древните пътеки, използвани от поклонници и търговци в продължение на векове.
През този етап преминахме през маслинови и бадемови горички, както и стени от суха зидария, характерни за региона, които оформят земеделските парцели. Полетата с житни култури създават усещане за откритост и простор, а в далечината се виждаха малки ферми. Пътеката минава край малки параклиси или каменни кръстове – паметници на вярата и местната традиция, както и край автентични трули.
Пренощувахме в Касано и посетихме типичен местен ресторант. Изненадахме се, колко е недокоснат този град от масовия туризъм. Менюто беше само на италиански, хората не знаеха аглийски, а по улиците липсват сергии със сувенири. Чувствахме се като част от местните, а те ни гледаха с любопитство и бяха много любезни, несвикнали с тълпи от туристи.
На следващия ден поехме към Алтамура. Този ден пейзажът от маслинови горички се смени с пейзаж, наподобяващ лунния. Постепенно навлезнахме в сърцето на платото Алта Мургия, една от най-важните степи в Италия.
Често се срещат и карстови образувания – естествени варовикови скали и пещери, които придават мистичен облик на района. Това е една от най-отличителните черти на Мургия, като тези образувания често са били използвани от древните обитатели на региона за убежища.
Алтамура, крайната дестинация на този етап, те посреща с внушителните си стени и старинни сгради. През 1993г градът става известен в целия свят с откриването в околностите му на скелет на човек от Палеолита, който е живял тук преди 180.000 год. Днес се намира в Музея на човека от Алтамура.
Градът е известен със своята добре запазена катедрала от 13-ти век и особено с прочутия си хляб – Pane di Altamura, който е защитен със статут на географско наименование. Приготвя се по древна рецепта с квас и твърда пшеница. Опитахме го приготвен в автентична фурна, която го прави по един и същи начин още от 14 век. Изчакахме сериозна опашка, преди да дойде и нашия ред. Късно вечерта минахме отново покрай същата фурна. Стопаните ни поканиха да влезем и ни направиха удоволствието да се снимат с нас. На тръгване ни подариха и две козуначета.
Следващата ни цел бе Гравина, която ни посрещна с впечатляваща гледка към древния град, разположен над ръба на дълбока клисура. Гравина е град с дълга и богата история, която се простира от праисторическите времена до средновековието и ренесанса. Едно от най-забележителните места в Гравина е самата гравина – голяма клисура, от която градът получава името си. Над тази дълбока долина преминава величественият мост-акведукт Понте Акведуто, построен през 18-ти век, който свързва двете страни на клисурата и предлага спиращи дъха гледки. Разхождайки се по него се насладихме на панорамни гледки към скалистите ридове и древните пещери, изсечени в скалите. Тези постройки датират от ранното християнство и предлагат уникален поглед към духовния живот на древните обитатели на района. Някои от най-известните пещерни църкви включват Санта Мария дела Скало и Сан Микеле, които са изпълнени със стенописи и изображения, запазени през вековете.
Излизайки от Гравина, маршрутът започва с плавно изкачване през откритите хълмове, от които предлагат последна панорамна гледка към града и клисурата. Постепенно навлязохме в спокоен и пасторален пейзаж, изпълнен с маслинови и бадемови дървета, ниви с дива растителност и сухи каменни стени – характерен белег на Пулия. Минахме покрай малки ферми и селски къщи, а на места пътеката преминава през карстови образувания и варовикови скали, които подчертават дивата красота на региона. Преходът ни отведе все по-навътре в тишината на природата, а усещането за духовност и спокойствие става все по-силно с приближаването към манастира.
След няколко часа ходене през зелени поля и малки хълмове, пристигаш при Бенедиктинския манастир на Пичано. Този манастир, основан през 12-ти век, е скътан сред тишината на Мургия и съхранява богата духовна история, свързана с Бенедиктинския орден. Манастирът е известен със своята тишина и спокойствие, което създава усещане за духовно уединение.

Самият манастир представлява впечатляваща архитектурна забележителност, със своите масивни каменни стени и сводести коридори. Интериорът е семпъл, но излъчва спокойствие и благоговение. В манастира често се провеждат молитви и медитации, а посетителите могат да се включат в тях, изпитвайки уникална духовна връзка с това свещено място. Монасите, които живеят в манастира, са известни със своето гостоприемство и предлагат на пилигримите възможността да се включат в техния ежедневен ритуал и да се насладят на традиционни бенедиктински продукти като хляб и мед, направени от местни съставки.
Нощта прекарахме в традиционна ферма по маршрута на Камино Матерано. Това не беше просто почивка, а истинско потапяне в автентичната атмосфера и бит на Пулия. Тези ферми, известни като масерии (masserie), са типични за региона и представляват стари селски къщи, преобразени в уютни кътчета за пътешествениците. Мария-Лаура, стопанката на Масерията ни посрещна с топла усмивка и чаша домашно вино, произведено на място.
Вечерята беше истински празник за сетивата. Ястията са приготвени с продукти, отглеждани на място – зехтин от местните маслинови дървета, хляб, печен по стара рецепта, сирена и паста, направени от домакинята, домашно вино, както и десерти с домашно сладко.


Последният етап от Камино Матерано, е от язовир Сан Джулиано до града Матера. Язовирът е природен резерват, дом на разнообразие от птици, сред които чапли, пеликани и други редки видове, които превръщат района в рай за любителите на природата. Тръгвайки оттук, пътеката минава покрай водата и предлага чудесни гледки към спокойното езеро, заобиколено от зеленина. Тишината и спокойствието в тази част на маршрута създават възможност за размисъл и зареждане с енергия преди финала на прехода.
С приближаването към Матера пейзажът става все по-суров и внушителен. Пътеката започва да се изкачва, разкривайки пред погледа древни скали и първите следи от историческото наследство на района. Тук се срещат руини и скални образувания, които разказват за миналото на района, населен от хора още в праисторически времена. Маршрутът следва древни пътища, използвани векове наред от местните, и отвежда пътешествениците към входа на Матера – един от най-древните обитавани градове в света.

Матера ни посрещна с величествената гледка на Саси ди Матера – уникални скални жилища, издълбани във варовиковите скали, които са били дом на хората от праисторически времена. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и е известен със своите скални църкви, украсени със стенописи, както и с малките улички, които се вият през целия град като лабиринт. Матера е място, където времето е спряло – тесните каменни улички, криволичещи между скалните жилища, разкриват богатството на италианската култура и архитектура, и създават магична атмосфера.
Матера не е само архитектурно чудо, но и духовно светилище. Скритите църкви, изсечени в скалите, са украсени със стенописи, създадени преди векове, като Санта Лучия алле Малве и Санта Мария Идрис. Те придават на града неповторимата му мистичност и духовност, превръщайки Матера в подходящ завършек на едно дълго пътуване. Тук получихме официалния сертификат за успешното завършване на Камино Матерано. Той се издава на специално място в града след като служителите проверят паспорта и поставените печати за удостоверяване преминатите етапи на Камино Матерано и представлява признание за постигнатото – едновременно физическо и духовно постижение, което можем гордо да занесем у дома.
За любителите на добрата храна и вино, маршрутът е истинско удоволствие. Местната кухня на Пулия е известна със своите прости, но вкусни ястия, приготвени с пресни продукти като маслини, домати, сирена и вина. Не са за пропускане и ръчно направените пасти „орекете“ и известните вина от местни сортове грозде. И разбира се, няма как да пропуснем иалианското кафе и сладолед, които са истинска наслада в допълнение към вкусната храна.

Ако това пътуване Ви се е сторило интересно, моля разгледайте нашето предложение за екскурзия тук: | Камино Матерано |
Благодарим Ви за проявения интерс към нашия пътепис!
Според местните жители маршрутът на Камино Матерано е най-подходящ за преминаване през пролетта (април-май), когато житата са зелени и полетата изпъстрени с макове. Възможно е и през есента (септември-октомври). През тези сезони времето е приятно, а температурите са по-умерени. През лятото температурите често са твърде високи, което може да затрудни изминаването на маршрута.
Колкото до времето, необходимо за изминаване на целия маршрут, обикновено отнема около 7 до 9 дни, в зависимост от избраната част на маршрута и личното темпо на всеки. Различните отсечки на маршрута варират по дължина и трудност, така че при добро планиране могат да се нагодят според нивото на физическа подготовка и времето, с което разполагат туристите.
Здравейте!
Благодаря ви за споделянето!
Може ли споделите кога е най-подходящо да се направи този маршрут и колко време е необходимо за прохождането му?