Последната ни разходката беше от манастира Панахрант до село Масария. Манастирът е разположен високо по склоновете на планината и още от самото начало се разкриват впечатляващи панорами към долините и източното крайбрежие. Напускайки манастира, пътеката започва да се спуска плавно по стар каменен калдъръм, използван от векове от монаси и местни жители. Настилката е добре запазена, а около нея отново се виждат сухите каменни стени, оформящи терасирани ниви. С постепенното слизане пейзажът става все по-зелен. Появяват се маслинови дървета, храсти и сенчести участъци, а гледките към околните хълмове се сменят на всяка крачка. След около час спокойно ходене достигаме до Масария – малко и тихо село с традиционни каменни къщи и усещане за неподправена автентичност. Тук животът тече спокойно, далеч от туристическите маршрути, и селото е чудесно място за кратка почивка.
От Масария пътеката продължава надолу към една от най-известните водоизточници на острова – изворите на Менитес. С приближаването към селото растителността става още по-гъста, появяват се високи чинари, а въздухът става по-хладен и влажен. Скоро се чува и характерният звук на течаща вода. В центъра на Менитес се намират прочутите каменни извори, украсени с декоративни чучури във формата на лъвски глави, от които непрекъснато тече студена планинска вода. Около тях има сенчести места за почивка, а атмосферата е изключително приятна и спокойна. Това място от векове е естествен център на селото и важен източник на живот за района.
