Великден е най-големият празник в целия християнски свят. В Гърция го посрещат с обичаи, характерни за всички райони на страната като: боядисването на яйцата на Велики четвъртък, обходът на Епитафията* на Велики петък, чукането на яйца във Велика събота, готвенето на същия ден и печенето на агнето на Великден.
Но има обичаи, които са характерни само определени райони и се празнуват уникално и различно от останалите. Нека видим няколко от най-интересните:

Остров Хиос

 

Хиос е известен със зрелищния си обичай „ракетната война“. Тази традиция води началото си от времето на Османската империя. Жителите на две съседни енории са направили оръдия, с които изстрелват импровизирани ракети (около 60 000 всяка година).
Целта на тази битка е да се уцели камбаната на църквата на „противника“. Накрая всяка енория се обявява за победител.

 

 

 

Леонидио (Пелопонес)

 

В нощта на Възкресението вярващите запалват светещи „балони“, които пускат, за да полетят високо в небето. Това е един от най-впечатляващите и зрелищни великденски обичаи в Гърция.

Хората се подготвят дълго за този момент, като изработват стотиците „невидими“ хартиени балони.
След възвестяването на „Христос Воскресе“ се запалват напоените с бензин и зехтин разноцветни балони, които се издигат, заливайки небето над града. Тези, които по някаква причина не успеят да вдигнат балона си, биват „заклеймявани“ и на следващия ден, след великденските пожелания, получават закачки от конкурентите си.

Няма риск от пожар, тъй като по традиция духа лек бриз, който тласка балоните към морето.
Според местните хора обичаят е пренесен от местните моряци, пътували до далечен Китай и Япония.

Каламата (Пелопонес)

В Каламата на Великден в последните години се възстановява един позабравен местен обичай „война със стрели“. Корените му се намират в освободителните борби от 1821 г. Участниците, запалват картонени тръби, пълни с барут и ги въртят в различни посоки.
Според преданията, местните използвали „стрелите“ за да пресрещнат турската кавалерия. Силният шум от изгарящите газове така изплашил конете, че те хвърлили ездачите си и избягали уплашени.
Участниците се подготвят през цялата година за този ден. Разделят се на групи от по 10-15 души, които групи си имат знаме, тръбач и водач. Много от тях носят традиционни облекла.

Остров Керкира (Корфу)
Сутринта на Велика събота, след завършването на службата, църковните камбани бият и от прозорците на къщите политат хиляди глинени съдове пълни с вода, които падат по улиците със силен трясък.

Остров Крит

Преди Възкресението в Гагалес, село в близост до Ираклио, децата от селото събират дърва и всичко друго, което може да изгори, и ги оставят в двора на църквата.
В навечерието на Възкресението те правят големи клади и на върха слагат плашило в стари дрехи, което се предполага, че е Юда и когато свещеникът изрече „Христос Воскресе“, го запалват и изгарят. Нощта се превръща в ден от фойерверките, а селската камбана бие непрекъснато. По-възрастните хора разказват, че като малки не са оставяли камбаната да спира 3 денонощия, защото го смятали за нещо добро. Дори са ставали през нощта, за да отидат да я бият.

Остров Санторини

На Разпети петък в най-високо разположеното селище на Санторини – Пиргос Калистис след литургията около 50 момчета със запалки в ръка, запалват над 20 000 тенекиени светилници, специално приготвени и поставени по оградите, по покривите на църквите и къщите. Гледано от високо, сякаш селището гори в гигантски пожар, а гледано от далеч, се виждат горящите очертания на църкви и улици. Тези светлини се оставят да горят цяла нощ, а неземната гледка остава в съзнанието завинаги!

* Епитафия идва от наименованието на Плащеницата – голяма бродирана кърпа, представляваща икона на мъртвото тяло на Христос. От предната нощ девойки украсяват Епитафията с пролетни цветя, а след залез се обикалят улиците на селото. Всички присъстващи палят свещи и следват процесията.