Остров Санторини винаги е присъствал в списъка с най-желаните за нас дестинации. Както обикновено се случва, все не му идваше ред по някаква причина. Тази година обаче твърдо решихме, че вече няма да отлагаме и е крайно време да го посетим, и то по време на Великденските празници.

Формиране и имена
Уникалната природа и значимост на архипелага Санторини, в действителност група от 5 острова, се дължи на факта, че е разположен над действащ вулкан. Два от островите, Палеа и Неа Камени, са най-младата земна форма в източното Средиземноморие.

Карта на архипелага Санторини

Преди последното значително изригване на вулкана преди 3600 години, на това място са съществували само три острова: остров Тира (Санторини), остров Тирасия и остров Аспрониси. Вулканът изригва по време, когато остров Тира е бил населен от просперираща цивилизация, подобна на Минойската на Крит.

Стронгили

Тира е имал кръгла форма и затова е бил известен също под името Стронгили (кръгъл). Унищожителното избухване на вулкана през 1630 година пр. Хр. разрушава Санторини, като оставя само това сърповидно парче земя, което виждаме днес.
През малък отвор, между фара на Акротири (селище в най-западния край на Санторини) и остров Аспрониси, където днес минават корабите от Пирея и Ираклио, морето е изпълнило вътрешния кратер на вулкана. Така се е образувала днешната Калдера (кратер), в чийто център подводният вулкан продължил да изригва на интервали (последното от 1950 г.) и да добавя слоеве, образувайки двата най-млади острови в групата –  Палеа и Неа Камени.

Задължителната снимка с църквата с трите камбани, станала емблема на Санторини.
Поглед към Калдерата (кратера)

През малък отвор, между фара на Акротири (селище в най-западния край на Санторини) и остров Аспрониси, където днес минават корабите от Пирея и Ираклио, морето е изпълнило вътрешния кратер на вулкана. Така се е образувала днешната Калдера (кратер), в чийто център подводният вулкан продължил да изригва на интервали (последното от 1950 г.) и да добавя слоеве, образувайки двата най-млади острови в групата –  Палеа и Неа Камени.

За нас най-удобното и приятно средство за придвижване из острова беше това ATV. Тук ги наричат „γουρουνες“ (прасета). Компактните габарити, икономичния разход на гориво, възможността за лесно паркиране и панорамната гледка по време на пътуване ги правят идеалното превозно средство за Санторини.

Произход на името Санторини

Макар че това е може би най-емблематичният гръцки остров, името Санторини идва от италиански – Saint Irene (Света Ирина). За гърците името на острова е Тира  (Θήρα).

Име Обяснение
Тέра На старогръцки името е Θήρα, произнасящо се Тера
Тѝра На новогръцки (т.е. съвременния гръцки език) името се произнася Тира, макар да се пише по същия начин (Θήρα)
Фирά Главният град на Санторини се нарича Фирά (Φηρά). Често пъти по името на главния град се нарича и самия остров. Така че Фирά може да означава и Санторини, макар да е по-логично да се използва само за столицата на острова
Sant’ Irene Италианското название на остров Санторини, от което произлиза и името Санторини. В превод „Sant’ Irene“ означава „Света Ирина“. На Санторини се намира църква от 5-ти век след Христа. Именно на нея е кръстен острова от венецианците.

Пристигнахме на острова много късно, около полунощ. Не успяхме да видим нищо в тъмното и затова любопитни станахме рано. Като се разсъмна се размърдахме, нямахме търпение да идем да погледнем Калдерата.

Първи впечатления

Навсякъде из острова има обширни полета, покрити с маргаритки. През пролетта Санторини е градина от диворастящи цветя.

На практика всички сгради с гледка към Калдерата са или хотели, или къщи за гости, вили, или други места за настаняване на туристи. Всички разполагат и с топилца с вода отвън, в които гостите им да се разхлаждат, защото дори през месец май след 11 часа горещината става сериозна.

Извън активния туристически сезон тук навсякъде е тъмно и празно. Йоргос, собственикът на хотела в Иа (Οία / Oia), в който отседнахме за няколко дни, ни обясни, че за да придобият този искрящ синьо-бял цвят, сградите се боядисват всеки март.

Скъпо ли е настаняването?

Що се отнася до цените, има и евтини, и много скъпи хотели, като цената зависи най-вече от гледката и сезона.

Забележителности на Санторини

Изпращането на слънцето е задължителен ритуал на Санторини. Щом наближи часът, в който горящият диск се потапя в морето, туристите започват да търсят най-подходящото място за наблюдение. А такива места има много.
Предлагат се и екскурзии с яхти, дори круизните кораби така подбират часа на отплаване, че да са на изхода на Калдерата в момента на залеза.

Най-красивият залез, който наблюдавахме, беше от фара на Акротири (Φάρος Ακρωτηρίου). Освен че това е най-западната точка на острова, през този ден и видимостта беше най-добра.
Преди залез, навсякъде по Калдерата, на гроздове туристите очакват момента, в който слънцето ще започне да се потапя в морето.

Пешеходни разходки

За любителите на разходки Санторини е перфектно място, като в същото време е кошмар за шофьорите. Старите поселища, построени на ръба на Калдерата, считащо се за най-сигурното място, далеч от уязвимите крайбрежни райони и равнините, се кръстосват от множество калдъръмени пътеки, които свързват столицата Фира с близките градчета Фиростефани, Иа и Имеровили.

Стръмни зигзагообразни пътеки ги свързват с техните малки морски пристанища. Добре оформени и маркирани пътеки водят до най-високото място на острова.
По време на изкачването, заобиколени от толкова зеленина и цветя, сякаш загубихме усещането, че сме на Цикладите.

Друга пътека води от пристанището на малкия остров Неа Камени до кратера на действащия вулкан. Цялата тази мрежа от пътеки, с която е покрит острова, води до очарователни места като плажове, древни селища, венециански крепости, манастири и църкви.
Всички пътеки предлагат най-вече възможността да се види и усети красотата на това необикновено място.

Карта на маршрута от Периса през древната Тира до връх „Профит Илия“, най-високата точка на острова – 567 м.

Град Древна Тира

Над крайбрежното градче Периса, известно с 6-километровия си плаж, посипан с черен пясък, се надвисва над морето скалната планина Меса Вуно, висока 369 м.

Заизкачвахме се по тясна пътека по стръмния склон до върха, където се намира град Древна Тира, основан от спартанските колонизатори. По-късно градът е доразвит от Птолемеите.
Неочаквана среща с клека. Почувствахме се като на 2 000 м. височина в Рила. От силните ветрове е полегнал на една страна и се е образувал тунел, през който минава пътеката.

Разходихме се по дългата 800 м централна улица, от която тръгват по-малки странични улици, между руини от древен, елинистичен и римски периоди. От древния град продължихме разходката си на изток към планината Профитис Илиас, най-високия връх на Санторини, с височина 567 м.

Праисторическо селище Акротири

Вулканични материали покриват целия остров и самия град. Тази пепел обаче е защитила до днес сградите и тяхното съдържание, точно както в Помпей. Особен интерес за археолозите, изкуствоведите и туристите са цветните фрески и миниатюри, които са изложени в Музея на Праисторическа Тира в столицата на острова Фира.

Музеят на Праисторическа Тира, в който могат да се видят фреските от археологическото селище до Акротири, се намира в столицата Фира.

Сравнително скоро, през 1967 г., започва проучването на едно от най-значителните праисторически селища в Егейско море. Най-ранните следи от човешка дейност са датирани от 4-то хилядолетие пр.н.е., като през ранната бронзова епоха (3-то хилядолетие пр. н. е.) бележи най-големия си разцвет.
Селището (около 20 хектара), което днес може да се посети, е защитено под огромен купол. Жителите му са били мореплаватели, търговци, риболовци, земеделци и животновъди.

Човек може да се разходи по каменните му улици и да види сложната канализационна система, многоетажните сгради с великолепни стенописи, мебели и съдове.
Жителите са били мореплаватели, търговци, риболовци, земеделци и животновъди.

Животът на града внезапно завършва през последната четвърт на 17 век пр.н.е. когато жителите са били принудени да го напуснат в резултат на силни земетресения. Последва изригването. *Интересн факт е, че най-мощното и голямо изригване на вулкан, което човешката история помни, е това на Санторини.

Вулканът

От пристанището на Фира всекидневно се предлагат няколко часови разходки с корабчета до геологическия парк на действащия вулкан на остров Неа Камени и остров Палиа Камени. Пешеходната обиколка на Неа Камени е сред вулканични скали и води до кратера на вулкана, изпускащ серни газове.

Забавно бе да се потопим в морето на мястото, където в него се влива топлата минерална вода от гейзера на вулкана.
На няколко места могат да се видят отвори, през които излизат серни пари.
Ето там се вижда добре очертан кратера на последно изригналия вулкан.
Връщане към Тира

Магаретата на Санторини

Още при първата разходка из острова ни направи впечатление, че магарето тук сякаш има особен статут – навсякъде се продаваха плюшени магаренца, магнитчета и всякакви други сувенири с магарешки лик. Скоро разбрахме и причината за тази популярност.

Магаретата са запазена марка на Санторини

Санторини е посещаван от около 1 000 000 туристи всяка година, които идват с круизни кораби. Средно по 600 круизни кораба идват годишно, което е около 2 кораба на ден. В зависимост от кораба. това са средно от около 1 300 туриста на кораб.

Пристанището е твърде плитко за такъв гигант, затова те хвърлят котва далеч от брега и с малки корабчета превозват пасажерите (няколко хиляди човека) до брега.

Тъй като качването пеша до града е непосилна задача за тях (а вероятно и нямат време), някои ползват магарешки транспорт, въпреки че има и изграден лифт. Всичко това прави слизането по живописната пътека в жегата не особено приятно приживяване, съпроводено от съответния аромат. Но ако няма круизен кораб наблизо, тогава няма и магарета. И разходката до малкото пристанище е изключително приятна.

Плажовете на Санторини

Черен пясък

Санторини е известен като най-романтичния остров в света за наблюдение на залези, както и с чудните си гледки от ръба на Калдерата. Но той предлага също и чудесни плажове.

Плажът на Периса е дълъг 6 километра и постлан със ситен черен пясък.
Влихада е един удивителен плаж, покрит с черен пясък. Впечатляващи са фигурите, които природата е изваяла по ограждащите го пясъчни стени, които от своя страна също са в различни форми.

Червеният плаж

Благодарение на вулканичната дейност и влиянието на ветровете, те са причудливи със своите цветове, ограждащите ги скалите и пясъка. Много различни от това, което сме свикнали да виждаме по останалите плажове.

Червеният плаж е известен с червените си вулканични скали. Намира се в южната част на острова и се достига от Акротири.

Великден – „гвоздеят“ на програмата

Вероятно най-подходящият сезон за посещение на Санторини е пролетта и по-специално около Великденските празници.

Освен контрастния пейзаж – черните склонове на Калдерата, покрити с белоснежни къщи, тъмносините води на Егейско море и червените цветове на бугенвилиите, се насладихме и на уникалната атмосфера по време на този най-голям християнски празник.

Разпети Петък

Привечер на Разпети Петък се отправихме към най-високо разположеното селище на Санторини – Пиргос Калистис. За да присъстваме на литургичната служба в малката църква „Света Панагия“ в средновекованата крепост, разположена на върха на селото.

Осветлението представлява специално приготвени за целта метални кутии, пълни с дървени стърготини, разбъркани с терпентин до получаване на хомогенна каша.

Службата се нарича Епитафио. Идва от наименованието на Плащеницата – голяма бродирана кърпа, представляваща икона на мъртвото тяло на Христос. От предната нощ девойки украсяват Епитафиото с пролетни цветя, с което след залез се обикалят улиците на селото. Всички присъстващи палят свещи и следват процесията.

Но най-драматичният момент настава, когато около 50 момчета със запалки в ръка, запалват над 20 000 тенекиени светилници, специално приготвени и поставени по оградите, по покривите на църквите и къщите. Гледано от високо, сякаш селището гори в гигантски пожар, а гледано от далеч, се виждат горящите очертания на църкви и улици. Тези светлини се оставят да горят цяла нощ, а неземната гледка остава в съзнанието завинаги!

Велика Събота

През нощта на Велика Събота, когато се посреща Великден, най-атрактивното място за посещение е Манастирът Профит Илия, намиращ се близо до най-високата точка на острова. От тук може да се наблюдава традиционната за Санторини Великденска заря. От всяко населено място младежите изстрелват хиляди разноцветни ракети, които озаряват дълго време нощното небе. След Възкресение Христово гърците се отправят към ресторанти и таверни, за да хапнат традиционната за Цикладите супа Сгардумия. А в неделя навсякъде се приготвя традиционното за тук козе месо, пълнено или гарнирано с картофи.

Лозите на Санторини

Направи ни впечатление, че лозите изглеждат странно полегнали на земята. Местните жители ни разказаха за извънредно суровите условия на острова: много силни ветрове, особено през пролетта, вулканичната почва, носена от вятъра и проникваща навсякъде, жарко слънце през лятото, липса на вода (освен нощната морска влага). Затова в Санторини е разработен специален и уникален метод за оформяне на лозовите насаждения. Известен е с името „Η κουλούρα Σαντορίνης“ („Санторинска кулура„, което означава пръстен, венец или кошница на Санторини).

Венецъта на Сантоорини (Η κουλούρα Σαντορίνης)

За да образуват „кулурата“ на Санторини, квалифицирани лозари сплитат издънките заедно в голям венец, като естествена кошница, която лежи върху вулканичната почва на острова. Гроздето узрява там защитено, без никакъв риск за плода. Тази техника датира от векове и с течение на времето е усъвършенствана до такава степен, че не само представлява идеалната форма на лозовите корени, но и прави лозите да изглеждат като произведения на изкуството. Вулканичната почва придава на виното от Санторини уникален вкус.

Храната

Както навсякъде в Гърция, и тук храната е вкусна и разнообразна. Типични за острова зеленчуци са малките тиквички и домати, белите патладжани, фава, каперси и краставички, които имат типичен вкус заради вулканичната почва.

На Санторини има няколко ресторанта, отчличени с Michelin звезди, предлагащи и уникална гледка.
След залез и рано сутрин са най-приятните часове на Санторини

Кухнята на Санторини включва доматени кюфтета, кюфтета от тиквички, риба и морски дарове, а от месото най-вече се готви козе. Само по Великден се приготвят традиционните сладки кръгчета Мелетиниа – смес от тесто, сирене мизитра, канела и захар.

Вместо заключение

Десетината дни, които прекарахме тук, се изтъркаляха неусетно. Имахме изключителния късмет да разгледаме целия остров без да се сбутаме с големите тълпи, характерни за Цикладите. Сигурно и епидемията допринесе за това, на практика никъде нямаше азиатски туристи.

Посрещнахме Великденските празници и се срещнахме с интересни традиции. Успяхме да усетим цветовете и аромата на Санторини, да се потопим в древната му история и да се отъркаме в съвременния му индустриален туризъм. Качихме се на най-високата му точка, обиколихме го на дължина и ширина. Напускаме го пълни с впечатления и спомени за незабравими гледки

Този пътепис е публикуван за пръв път през 2021 г. в сайта Опознай Гърция: